Грегъри Робъртс - Шантарам

Вечерната тълпа на туристи от Германия, Швейцария, Франция, Англия, Норвегия, Америка, Япония и още десетина страни се разреди и отстъпи на нощната клиентела от индийци и експатрирани, които наричаха Бомбай свой дом. Местните пълнеха заведения като „При Леопол“, „Мокамбо“, „Кафе Мондегар“ и „Светлината на Азия“ всяка нощ, след като туристите се приберат на сигурно място в хотелите.

— Ако е било проверка — отстъпих най-сетне аз, — той явно ме е одобрил. Покани ме на гости на семейството си в своето село, в северната част на щата.

Дидие вдигна вежди с театрално изумление.

— За колко време?

— Не знам. За около два месеца, мисля. Може и повече.

— Значи наистина е така — заключи той. — Малкият ти приятел започва да те обича.

— Мисля, че е малко силно казано — възразих намръщено.

— Не, не, ти не разбираш. Тук трябва да внимаваш с истинската привързаност на хората, които срещаш. Това място не прилича на никое друго. Тук е Индия. Всеки, който дойде тук, се влюбва — повечето от нас се влюбват много пъти. И най-много обичат индийците. Малкият ти приятел може би започва да те обича. В това няма нищо странно. Казвам ти го от отдавнашния си опит в тази страна и особено в този град. С индийците това се случва често и лесно. Така те — един цял милиард — успяват да живеят заедно в относителен мир. Не са идеални, разбира се. Знаят как да се бият, да се лъжат и да се мамят, и всичко останало, което ние правим. Но индийците знаят как да се обичат помежду си по-добре от всеки друг народ на света.

Той млъкна, за да запали цигара, а после я размаха като малък прът на знаме, докато келнерът не го забеляза и не кимна в отговор на поръчката му: още една водка.

— Индия е горе-долу шест пъти по-голяма от Франция — продължи той, щом алкохолът и купа мезе с къри пристигнаха на масата ни. — Но населението е почти двайсет пъти по-голямо. Двайсет пъти! Повярвай, ако в такова гъстонаселено място живееха един милиард французи, тук щяха да текат реки от кръв. Реки от кръв! А както всеки знае, ние, французите, сме най-цивилизованият народ в Европа. В целия свят , всъщност. Не, не, без любовта Индия би била невъзможна.

Летиша дойде на нашата маса и седна от лявата ми страна.

— Дидие, за какво говориш, копелдако? — попита тя дружелюбно.

Акцентът й от Южен Лондон придаде експлозивна звънкост на крайната сричка от последната дума.

— Тъкмо ми обясняваше, че французите били най-цивилизованият народ на света.

— И че цял свят го знае — допълни той.

— Когато от вашите villes и лозя се роди Шекспир, приятел, може и да се съглася с теб — подхвърли Лети през усмивка, която изглеждаше колкото топла, толкова и снизходителна.

— Миличка, моля те, не мисли, че изпитвам неуважение към вашия Шекспир — възрази Дидие с радостен смях. — Обичам английския език, защото толкова много думи в него са френски.

— Туше , както казваме на английски — ухилих се аз.

В този момент дойдоха Ула и Модена и седнаха при нас. Ула беше в работно облекло — къса, тясна черна рокля с гол гръб, мрежести чорапи и обувки с тънки токчета. На врата и на ушите си носеше ослепителни фалшиви диаманти. Нейното облекло беше в очеваден контраст с дрехите на Лети. Лети бе облечена с фино белезникаво брокатено сако, свободен тъмнокафяв сатенен панталон и ботуши. Но най-силно и най-неочаквано си контрастираха лицата на двете жени. Погледът на Лети беше изкусителен, директен, самоуверен и искрящ от ирония и тайни, а широко отворените очи на Ула, въпреки целия грим и облекло, подчертаващи професионалната й сексуалност, не изразяваха нищо друго, освен невинност — откровена и празноглава невинност.

— Дидие, забранено ти е да говориш с мен — заяви веднага Ула и се нацупи неутешимо. — Прекарах си много неприятно с Федерико цели три часа, и то само по твоя вина.

— Уф! — изплю се Дидие. — Федерико!

— О-о-о… — обади се и Лети, разтягайки възклицанието в три продължителни срички. — Нещо се е случило с младия красив Федерико, така ли? Хайде, Ула, миличка моя, да чуем всички клюки.

— Na ja, Федерико си има религия и ме подлудява с нея, и за това е виновен единствено Дидие.

— Да! — потвърди Дидие, явно отвратен. — Федерико откри религията. Трагедия. Вече не пие, не пуши и не се друса. И разбира се , не желае да прави секс с никого, дори със себе си! Отвратително похабяване на такъв талант. Човекът беше гений на пороците, моят най-добър ученик, моят шедьовър . Да побеснееш. Сега той е добър човек в най-най-_лошия_ смисъл на думата.