Грегъри Робъртс - Шантарам

— Горкият стар Маджид — въздъхна тежко Санджай. — Той беше просто… Как, по дяволите, се наричат ония червените? Рибите?

— Червена херинга 17 17 Идиом — примамка за отвличане на вниманието. — Б.пр. — обясних.

— Да, херинга беше, копелето. Ченгетата — оная путка Патил и неговите хора — решиха, че няма връзка между Сапна и Съвета на Кадер.

Те знаеха колко много Кадер обича Маджид, и насочиха търсенето си другаде. Гани се откачи от куката и след време неговите хора почнаха пак да кълцат разни копелета. Бизнес, както обикновено.

Как го приемаше Кадер?

— Кое? — попита Санджай.

— Говори за убийството на Маджид — намеси се Салман. — Нали така, Лин?

— Да.

Последва кратко колебание — и тримата мъже ме погледнаха. Чертите им бяха застинали неподвижно в мрачни, почти възмутени изражения, сякаш им бях задал неучтив или срамен въпрос. Но погледите им, в които просветваха тайни и лъжи, като че бяха разкаяни и нажалени.

— Кадер нямаше нищо против — отвърна Салман. Почувствах как сърцето ми се сепна и промълви болката си.

Бяхме в „Мокамбо“, ресторант и кафене в квартал „Форт“. Беше чист, с добро обслужване и модно-бохемски. Богати бизнесмени от „Форта“ се смесваха с гангстери, адвокати и знаменитости от киното и от бързо развиващата се телевизионна индустрия. Мястото ми харесваше и се радвах, че Санджай го е избрал за срещата. Бяхме се справили с обилен, но здравословен обяд и десерт куфли и вече пиехме второто си кафе. Назир ми седеше отляво, с гръб към ъгъла и с лице към входната врата, излизаща на главната улица. До него беше Санджай Кумар, печеният млад гангстер индус от покрайнините на Бандра и някогашен мой партньор в тренировките. Той бе успял да си завоюва, както изглежда, постоянно място в остатъка от мафиотския Съвет на Кадер. Беше трийсетгодишен, здрав и набит, с гъста тъмнокестенява коса, която сушеше със сешоар, за да прилича на тупираните коси на киногероите. Лицето му беше красиво. Широко разположените му кафяви очи под високото чело гледаха с хумор и увереност над широкия нос, усмихнатата уста и меко закръглената брадичка. Той лесно се разсмиваше и винаги с добродушен, сърдечен смях, без значение колко често се смееше. Беше и щедър — бе почти невъзможно да си платиш сметката в неговата компания, не — както мислеха някои — защото с този жест се правеше на важен, а защото отвътре му идваше да се раздава и да споделя. Беше и смел, и много надежден в период на яростна криза, всеки досаден ден. Лесно беше да го харесаш и аз наистина го харесвах; и от време на време се налагаше да си напомня с малко напрягане на волята, че е един от мъжете, отсекли ръцете, стъпалата и главата на Абдул Гани с месарски сатър.

Четвъртият човек на масата ни, който седеше до Санджай както винаги, беше Салман, най-добрият му приятел. Салман Мустаан беше роден в една и съща година със Санджай и двамата бяха израсли заедно в шумното и пренаселено предградие Бандра. Бил преждевременно развито дете, разказаха ми, и изненадал родителите си сиромаси с отлични оценки по всички предмети във всички класове на прогимназията. Успехът му бил още по-забележителен заради това, че откакто навършило пет години, момчето се трудело по двайсет часа седмично с баща си, скубело пилета и метяло местната птицеферма.

Знаех добре историята му — бях я сглобил от разказите и изповедите, които ми споделяше, докато тренирахме заедно в спортната зала на Абдула. Когато Салман обявил, че трябва да напусне училище, за да работи повече и да подпомага семейството си, един от учителите му, който познавал Абдел Кадер Хан, помолил дона да се намеси в негова полза. Салман станал едно от децата, които получавали стипендия от Кадербай — също като моя съветник, доктор Хамид, когато работех в клиниката в бордея — и решили да го насочат към адвокатска кариера. Кадер записал Салман в католически колеж, ръководен от йезуитски свещеници, и всеки ден момчето от бордея обличало чистата си бяла униформа и заемало мястото си сред синовете на богаташкия елит. Получил добро образование — Салман проявяваше красноречие, когато говореше на английски, а общите му познания обхващаха история и география, литература, науки и изкуства. Но момчето притежаваше някаква необузданост, неутолима жажда да експериментира, която дори здравите ръце и твърдите пръчки на йезуитите не бяха успели да укротят.

Докато Салман се борел с йезуитите, Санджай си намерил работа в бандата на Кадербай. Той пренасял съобщения и контрабанда между офисите на мафията из целия град. През първите седмици на службата го намушкали по време на сбиване с мъже от съперническа банда, които се опитали да го оберат. Момчето се защитило, избягало от нападателите и доставило контрабандния си пакет в центъра за събиране на Кадер, но раната му била сериозна и минали цели два месеца, докато заздравее. Салман, неговият приятел, откакто се помнел, обвинил себе си за това, че не е бил със Санджай, и начаса напуснал училище. Той помолил Хана за разрешение да работи заедно с приятеля си и да пренася контрабанда. Кадер се съгласил и от този ден насам момчетата вършеха заедно всички престъпления от каталога на Съвета.