Тогава, в началото, били само на по шестнайсет. И двамата бяха навършили трийсет през седмиците преди срещата ни в „Мокамбо“.
Щурите момчета се бяха превърнали в корави мъже, които обсипваха с подаръци семействата си и живееха с някакво очебийно, агресивно спокойствие. Въпреки че бяха успели да омъжат престижно сестрите си, и двамата бяха неженени. Отказвали да се оженят, каза ми Санджай, заради общата им вяра или предчувствие, че ще умрат от насилствена смърт, и то млади. Перспективата нито ги плашеше, нито ги тревожеше. Те го виждаха като разумна сделка: вълнения, власт и богатство, достатъчно да осигурят семействата си, срещу кратък живот, свършващ на острието на ножа или дулото на пистолета. И когато групата на Назир спечели гангстерската война срещу групата на Гани, двамата приятели се оказаха в новия Съвет — пълноправни млади мафиотски донове.
— Мисля, че Гани наистина се опита да предупреди Кадербай какво му е на сърце — рече Салман замислено с ясен глас, на английски, закръглен до най-близкия децибел. — Той говореше за това проклятие на героя близо година, преди да реши да създаде Сапна.
— Майната му, йаар — изръмжа Санджай. — Кой, мамка му, беше той, че да предупреждава Кадербай? Кой, мамка му, беше той, че да ни вкара всичките в тия лайна с Патил да накара неговите хора да накълцат стария Маджид? А после, когато всичко свърши, отишъл и продал всичко на шибаните пакистански ченгета, йаар . Майната му. Ако можех да изровя тоя мадачуд и да го убия пак, щях да го направя още днес. Всеки ден бих го правил. Щеше да ми е шибаното хоби.
— Кой беше истинският Сапна? — попитах. — Кой всъщност извършваше убийствата за Абдул? Спомням си, веднъж Кадер ми каза, след като убиха Абдула, че е — открил истинския Сапна. Каза, че го е убил. Кой беше той? И защо изобщо го е убил, след като той е работел за него?
Двамата млади мъже се обърнаха към Назир. Санджай му зададе няколко въпроса на урду, в знак на уважение към по-възрастния — те знаеха фактите също толкова добре, колкото и Назир, но се обърнаха към него да разкаже спомените си и го включиха в разговора. Разбрах по-голямата част от отговора на Назир, но изчаках Санджай да преведе.
— Името му беше Джитендра. Джитудада го наричаха. Беше от Делхи, владееше пистолета и ножа. Гани го доведе тук заедно с още четирима. Всъщност, той ги настаняваше в петзвездни хотели, през цялото шибано време — две години , човече! Бахинчуд! Оплакваше се, че Кадер харчел пари за муджахидините, за войната и така нататък, а междувременно държеше тия шибани психари в петзвездни хотели цели две шибани години!
— Джитудада се напи, когато убиха Абдула — додаде Салман. — Много се върза, когато всеки разправяше, че Сапна бил мъртъв. Правеше се на Сапна от близо две години и това беше започнало да му разбърква мозъка. Той започна да вярва в собствените си дивотии — или в дивотиите на Гани.
— Много тъпо име, йаар — намеси се Санджай. — Та Сапна е женско име! Все едно аз да се кръстя Люси, да го еба, или нещо такова. Що за смотаняк се кръщава с женско име, йаар ?
— Такъв, който убива единайсет души — отвърна Салман, — и почти му се разминава. Както и да е, вечерта, когато убиха Абдула и всички разправяха, че Сапна бил мъртъв, той се натряска до козирката. И се раздърдори, и обясняваше на всекиго, склонен да го изслуша. А че той бил истинският Сапна. Седели в един бар в хотел „Президент“, и внезапно се разкрещял, че бил готов да разкаже всичко — кой стоял зад убийствата на Сапна, кой планирал всичко и кой плащал за всичко.
— Шибан ганду — изръмжа Санджай, използвайки жаргонната дума за „задник“. — Не съм срещал нито един от тия психари, който да не е шибано пискало, йаар .
— За наш късмет онази вечер в бара имало предимно чужденци и те не разбирали за какво говори. В бара имало и един от нашите и той казал на Джиту да си затваря устата. Джитудада отвърнал, че не го било страх от Абдел Кадер Хан, защото имал планове и за Кадер. Казал, че Кадер ще свърши, насечен на парчета, също като Маджид. После размахал пистолет. Нашият човек веднага се обадил на Кадер. Ханът отишъл и пречукал онзи лично. Отишъл заедно с Назир и Халед, Фарид, Ахмед Заде, младият Андрю Ферейра и още неколцина други.
— Това го пропуснах, мамка му! — изпсува Санджай. — Още от първия ден исках да го пречукам този мадачуд, майкоебец, и особено след Маджид. Но изпълнявах задача в Гоа. Както и да е, Кадер се оправи с тях.
Читать дальше