Грегъри Робъртс - Шантарам

Ударната вълна, която ме блъсна, бе материална — все едно стоях на ръба на басейн и някой ме бутна с длани. Паднах по гръб и задавено се помъчих да поема въздух в изпразнените си дробове. Виждах входа на пещерите. Ранените бяха вътре. И други мъже се криеха там. Сред пламъците и черния дим те изскочиха и хукнаха и запълзяха навън. Единият беше пущунски търговец на име Алеф. Шегите и непочтителната му сатира, насочена към надутите мулли и местните политически фигури, го бяха направили любимец на Кадербай. Гърбът му беше разкъсан от тила до бедрата. Дрехите му горяха — пламтяха и пушеха около оголените и разкъсани меса на гърба. Костите на ханша и лопатката се виждаха как мърдат в отворената рана, докато пълзеше.

Той пищеше за помощ. Скръцнах със зъби и тъкмо понечих да се втурна към него, и хеликоптерът отново се появи. Задмина ни с рев и с огромна скорост описа два широки кръга над нас, като нападаше под нови ъгли, а после увисна с нагло и безстрашно равнодушие до ръба на платото — нашето досегашно убежище. Точно когато тръгнах напред, той изстреля още две ракети по пещерите, а после и още две. Залпът за миг освети цялата вътрешност на убежищата и търкалящото се огнено кълбо от пламъци и нажежени до бяло метални парчета стопи снега. Едно парче падна само на няколко педи от мен, заби се в снега, засъска и снегът около него закипя. Запълзях след Халед и се промуших в тънката цепнатина между скалите.

Затракаха картечници, разровиха земята и разкъсаха телата на ранените. После чух друг по-различен звук от стрелба и разбрах, че някой от нашите стреля по хеликоптера. Беше звук от ПК, една от нашите руски картечници, открила ответен огън. Последва го втори продължителен залп от друга ПК — чун-чун-чун-чун . Двама наши обстрелваха хеликоптера. Моят единствен порив беше да се скрия от безмилостната машина-убиец, но те не само не се криеха от чудовището, а дори го предизвикваха и привличаха огъня му към себе си.

Някъде зад мен се разнесе вик и една граната, устремена към хеликоптера, изсвири покрай скривалището ми в скалата. Беше я изстрелял някой от нашите, от АК-47. Тя не уцели машината, както и следващите две гранати, но насрещният огън, който нашите откриха, убеди пилота да не рискува повече и да отлети.

Нашите нададоха мощен вик: „Аллах ху Акбар! Аллах ху Акбар! Аллах ху Акбар!“ Двамата с Халед се измъкнахме от каменния клин и видяхме четирима души да тичат напред и да стрелят по хеликоптера. Тънка струя ръждивочерен пушек се издигна от едно място, около две трети по дължината на машината, докато тя се отдалечаваше от нас с металическия грохот на работещ на бесни обороти мотор.

Младежът, открил контраатаката, беше Джалалаад, номадът от Хазарбуз. Той подаде тежката картечница на приятел, грабна един АК-47 с двоен пълнител, облепен с тиксо, и хукна да търси вражи войници, които можеше да са пропълзели наблизо под прикритието на въртолета. Още двама младежи се втурнаха подире му, заподхлъзваха се и заподскачаха надолу по снежния хълм.

Претърсихме наоколо за оцелели. В началото на атаката бяхме двайсет души, включително двамата ранени. След края й бяхме останали единайсет — Джалалаад и двамата младежи, Джума и Ханиф, които тръгнаха с него да търсят афгански войници или руснаци в защитния ни периметър; Халед; Назир; един много млад боец на име Ала-уд-Дин; трима ранени; Сюлейман и аз. Бяхме загубили деветима — с един повече от афганските войници, които убихме при нашата атака.

Ранените бяха в тежко състояние. Единият беше толкова обгорял, че пръстите му се бяха слепнали като рачешки щипки, а лицето му не приличаше на човешко. Дишаше през дупка сред червената кожа на лицето си. Може би тази тръпнеща дупка на лицето му беше устата, но нямаше как да сме сигурни. Поемаше си дъх мъчно, със свистене, което затихваше и отслабваше все повече, докато го слушах. Бих му морфин и минах към следващия. Той беше земеделец от Газни на име Захер Расул, носеше ми зелен чай, докато четях книги или записвах нещо в дневника си. Добър, свитичък четирийсет и две годишен мъж — мъж на възраст в страна, в която средната продължителност на живота на мъжете е четирийсет и пет години. Ръката му беше откъсната от рамото. Същият снаряд, отсякъл ръката му, какъвто и да е бил той, бе разкъсал и тялото от гърдите до хълбока на дясната му страна. Нямаше как да разбера какви метални или каменни парчета можеше да са попаднали в рамото му. Той се молеше — повтаряше монотонно един зикр :