Грегъри Робъртс - Шантарам

Таджикските камиларски кланове на Джума бяха традиционните съперници на народа Мохманд Хазарбуз, към който принадлежаха Ханиф и Джалалаад, в номадския превоз на стоки. Конкуренцията между групите бе станала по-напрегната след бързата модернизация на Афганистан. През 1920 г. един от всеки трима афганци е бил номад. Само две поколения по-късно, през 1970 г., номади са само два процента от населението. Въпреки че бяха съперници, войната бе накарала тримата младежи да си сътрудничат и да станат, неразделни приятели. Дружбата им беше укрепнала през скучните месеци на криене, вклинили се между бойните върхове, и бе изпитвана многократно в битки. Заедно те бяха унищожили с мини и гранати един руски танк. На кожен ремък на врата си всеки от тях носеше парченце метал, взето от танка за спомен.

Когато Джума обяви, че ще търси Ханиф, всички знаехме, че не можем да го спрем. С тежка въздишка Сюлейман се съгласи да го пусне. Джума отказа да изчака да се стъмни, метна пушка на рамо и незабавно изпълзя от лагера. Не беше ял от три дни също като нас, но усмивката, която отправи на Джалалаад, когато погледна през рамо за последен път, сияеше от сила и кураж. Гледахме го как тръгва, гледахме как неговата тънка, отдалечаваща се сянка пълзи по пясъчния часовник на снежните склонове под нас.

Гладът засилваше студа. Зимата беше дълга и тежка, в планините през ден валеше сняг. Температурите денем кръжаха около нулата, но от здрач до късно след зазоряване падаха до ледени и тракащи зъбни равнища под нулата. Ръцете и краката ми мръзнеха постоянно и ме боляха от студ. Кожата на лицето ми беше изсъхнала и напукана като краката на земеделците от селото на Прабакер. Пикаехме по ръцете си, за да се борим с леденото жило на студа, и това ни помагаше временно да възстановим чувствителността им. Бяхме обаче така премръзнали, че да се изпикаеш беше сериозен проблем. Първо, изпитвахме ужас от това въобще да разтворим дрехите си, а после идваше студът, след като се лишавахме от топлата течност. Загубата на тази топлина бързо смъкваше температурата на тялото, затова винаги отлагахме до последния момент.

Онази нощ Джума не се върна. В полунощ, будни от глада и страха, всички скочихме, когато нещо тихо изпращя в тъмното. Седем дула се прицелиха. После ахнахме, когато едно лице изплува сред сенките, много по-близо, отколкото очаквахме. Беше Хабиб.

— Какво правиш, братко? — попита го любезно Халед на урду. — Много ни уплаши.

— Те са тук — отговори Хабиб с разумен, спокоен глас, който сякаш идеше от друг разум или от друго място; все едно бе медиум и говореше в транс. Лицето му беше мръсно. Всички бяхме немити и брадясали, но мръсотията на Хабиб беше толкова отблъскваща и напластена, че се стреснахме. Като отрова, изливаща се от възпалена рана, нечистотиите се процеждаха през порите на кожата му като че някъде дълбоко отвътре. — Те са навсякъде, обкръжили са ви отвсякъде. И идват насам, за да ви хванат, да ви избият, когато дойдат — още утре или вдругиден. Скоро. Знаят къде сте. Ще ви избият всичките. Сега има само един начин да се измъкнете оттук.

— Ти как ни намери тук, братко? — попита Халед със същия спокоен глас.

Бях близо до вас. Не ме ли видяхте?

— Приятелите ми… — попита Джалалаад. — Джума и Ханиф… видя ли ги някъде?

Хабиб не отговори. Джалалаад повтори въпроса по-настоятелно.

— Видя ли ги? Бяха ли в руския лагер? Заловили ли са ги?

Вслушвахме се в тишината, натегнала от страха ни и от отровната миризма на разложена плът, просмукала се в Хабиб. Той като че медитираше или може би се вслушваше в нещо, което никой не чуваше.

— Кажи ми, бач-е-кака — попита кротко Сюлейман, наричайки го с познатата дума за „племенник“, — какво искаше да кажеш с това, че сега имало само един начин да излезем оттук?

— Те са навсякъде — отвърна Хабиб с лице, изкривено от зейналата уста и налудничавия поглед. Махмуд Мелбааф ми превеждаше, шепнейки ми в ухото. — Нямат достатъчно хора. Минирали са всички по-лесни пътеки, извеждащи от планината. На север, на изток, на запад, всичко е минирано. Само на югоизток е чисто, защото си мислят, че няма да се опитате да избягате оттам. Оставили са този път чист, за да могат да дойдат и да ви хванат.

— Не можем да тръгнем нататък — прошепна ми Махмуд, когато Хабиб млъкна внезапно. — Руснаците държат долината на югоизток оттук. Оттам минава техният път за Кандахар. Когато дойдат да ни хванат, ще дойдат оттам. Ако тръгнем нататък, всички ще умрем и те го знаят.