Грегъри Робъртс - Шантарам

— Разбирам, ти не се безпокой. Разбирам, че като сляза оттук, Викрам, ще си мъртъв! Що не вземеш сега и да ме хвърлиш от проклетия покрив, ти казвам! Ако си мислиш, че…

Викрам отвърза превръзката и я загледа как се озърта, запленена от гледката, откриваща се от покрива на бърз влак. Устата й зяпна, а лицето й бавно разцъфтя в огромна усмивка.

— Охо! Това е… Охо! Гледката наистина е прекрасна !

— Виж! — Викрам й посочи отвъд покривите на вагоните. Над линията беше опънато нещо, много по-високо от тях. Беше вързано за стълбовете на електропроводите. Огромен транспарант, издут като корабно платно от силния вятър. На него бяха изписани някакви думи. Когато се приближихме, надписът вече можеше да се разчете. Думите бяха изписани с букви, високи един човешки бой. Изпълваха цялото ветреещо се платно:

„ЛЕТИША, ОБИЧАМ ТЕ“

— Страх ме беше, че ще станеш и ще пострадаш — каза Викрам. — Затова тия момчета ти държаха ръцете.

Изведнъж музикантите засвириха звънките, пулсиращи акорди на популярна любовна песен. Гласовете им се издигнаха над раздвижващия кръвта ритъм на таблите и воя на флейтите. Викрам и Лети се гледаха в очите, а влакът пристигна на някаква гара, спря и пак потегли. По средата на пътя до следващата гара видяхме друг транспарант. Викрам откъсна очи от нейните и се загледа напред. Тя проследи погледа му. На изопнатото бяло платно този път пишеше:

„ЩЕ СЕ ОМЪЖИШ ЛИ ЗА МЕН?“

Минахме под него и продължихме нататък в меката следобедна светлина. Лети плачеше. Плачеха и двамата. Викрам се хвърли напред и я притисна в прегръдките си. Целунаха се. Гледах ги, а после се обърнах към музикантите. Те ми се ухилиха, заклатиха глави и се засмяха, както си пееха. Изтанцувах им малък победен танц, а влакът се лашкаше и пухтеше из предградията.

Милиони мечти се раждаха там, около нас, всеки ден. Милиони мечти умираха и отново се раждаха. Влажният въздух беше набъбнал от мечти, навсякъде в моя Мумбай. Моят град беше жарък, зноен парник за мечти. И там, на този керемиденочервен ръждясал метален покрив, се роди нова мечта за любов. Спомних си за семейството си, докато препускахме във влажния, напоен с мечти въздух. Спомних си и за Карла. И танцувах върху стоманената змия, докато тя се плъзгаше лъкатушно покрай бурните вълни на безкрайното нетленно море.

И въпреки че Викрам и Лети изчезнаха за седмица, след като тя прие предложението му, лекота и оптимизъм, подобен на щастието, бяха обзели компанията от „При Леополд“. Когато най-сетне Викрам се завърна, ние го поздравихме с искрена топлота. С Абдула току-що бяхме привършили тренировката и започнахме безмилостно да го поднасяме за буйната му, капнала от изтощение радост. После, докато Викрам дърдореше за любов, ние дъвчехме, потънали в гладно съсредоточено мълчание. Дидие сияеше, ликуваше за тържеството на романтичния му замисъл и си просеше скромно признание под формата на силни питиета от всичките си познати.

Вдигнах очи над чинията и видях, че един мъж от уличните джебчии, които крадяха за черноборсаджиите, ми маха тревожно. Станах от масата и излязох на тротоара да говоря с него.

— Лин! Неприятности за тебе — избърбори той, като се оглеждаше нервно наляво и надясно. — Трима мъже. Африканци. Грамадни. Много силни. Търсят те. Искат да те убият.

— Да ме убият?

— Да. Да. По-добре се махни. Бързо се изнасяй от Бомбай!

Той побягна и го загубих в тълпата. Озадачен, но спокоен, се върнах на масата. Бях хапнал само една-две хапки, когато друг мъж ме извика на улицата — Джордж Близнака.

— Май си загазил, стари друже — говореше бодро, но с напрегнато и уплашено изражение.

— Ъхъ.

— Някакви трима африканци с дебели вратове, май са нигерийци, имат намерение да ти нанесат някои тежки телесни повреди, ако ме разбираш.

— Къде са те?

— Не знам, приятел. Видях ги да говорят с някои от уличните момчета, но после се качиха на едно такси и се разкараха. Грамадни са, да ти кажа. Напълниха таксито до дупка. Чак преливаше през прозорците, разбираш ли?

— За какво ме търсят?

— Нямам представа, пич. Нищо не споменаха за повода, Лин. Търсят те и са ти намислили нещо гадно. На твое място бих си вардил гърба и бих внимавал къде стъпвам, слънчице.

Бръкнах в джоба си, но той ме стисна за китката.

— Не, приятел. Заведението черпи. Каквато и да е тая игра, не е редно.

И той подгони трима преминаващи немски туристи, а аз се върнах в ресторанта. След като получих предупреждение и от Джордж Близнака, вече се разтревожих. Храних се доста по-дълго от обичайното. Скоро дойде и трети посетител. Прабакер.