Грегъри Робъртс - Шантарам

Продължавах да вдигам тежести и да тренирам карате с Абдула, Салман и Санджай. Бяхме здрави, силни и бързи. Дните в залата преминаха в седмици, а ние с Абдула се сближихме като приятели и братя, колкото близки бяха Салман и Санджай. Това беше онази близост, която не се нуждае от разговори, за да се поддържа. Често се срещахме, отивахме в залата, тренирахме с тежестите, боксирахме се няколко рунда, правехме половинчасов спаринг по карате и за това време си казвахме не повече от десет думи. Понякога той само ме поглеждаше в очите или правеше някаква необичайна физиономия и двамата избухвахме в смях — и така се тресяхме от смях, че рухвахме върху дюшеците. Така, без думи, аз бавно разтворих сърцето си за Абдула и го заобичах.

След като се върнах от Гоа, разговарях с първия човек на бордея, Касим Али Хюсеин, и с още неколцина, включително Джони Пурата. Виждах през ден Прабакер с таксито. Но в паспортната работилница на Гани имаше толкова много нови предизвикателства и награди и бях толкова зает и превъзбуден от тях, че съвсем престанах да работя, дори и рядко, в малката клиника, която създадох в колибата — моя бивш дом.

В бордея не бях идвал няколко седмици и когато най-сетне отидох, изненадващо заварих Прабакер да се кълчи в танц, докато местните музиканти репетираха една от популярните си песни. Дребничкият гид беше облечен с шофьорската си риза в цвят каки и бели панталони. На шията си носеше пурпурен шал и беше обут с жълти найлонови сандали. Приближих се незабелязано и го загледах мълчаливо. Танцът му успяваше да съчетае груби и непристойни похотливи поклащания на хълбоците с по детски невинни движения и въртене на ръцете. Той ту вдигаше разтворени длани към усмихнатото си лице с очарование на смешник, ту започваше да клати таза си напред-назад с комична решителна гримаса. Когато най-сетне се обърна и ме видя, лицето му грейна в онази огромна усмивка, онази неповторима широка и сърдечна усмивка, и той се втурна да ме поздрави.

— О, Лин! — извика той, прегърна ме и притисна глава до гърдите ми. — Имам новината за теб! Имам такава една фантастична новина! Търсех те къде ли не, във всичките хотели с голите мадами, всичките барове с черноборсаджиите, всичките мръсни дупки, всичките…

— Ясно, Прабу, разбрах те. Е, каква е твоята новина?

— Ще се женя! Ще правя женитбата за Парвати! Ще повярваш ли?

— Естествено, че ще повярвам. Честито. Предполагам, че преди малко репетираше за сватбата.

— О, да! — потвърди той и врътна хълбоци няколко пъти. — Искам много секси танци за всичките на сватбата! Доста хубаво секси беше, нали?

— Да… секси е. Как е тука?

— Много хубаво. Няма проблеми. О, Лин, забравих! Джони, той също ще прави женитбата. Ще се жени за Сита, сестрата на мойта собствената прекрасна Парвати.

— Къде е той? Искам да му се обадя.

— Той е долу на брега, нали знаеш, там, където на скалите да е самотен седи — същото, където и на тебе ти е хубаво самотно. Там ще го намериш.

Докато се отдалечавах, хвърлих поглед през рамо и видях как Прабакер насърчава оркестъра с механични, подобни на движенията на бутало поклащания на тесния си ханш. В края на бордея, където черните камъни се спускаха в морето, открих Джони Пурата. Беше облечен с бял потник и зелено карирано лунги. Обгърнал се с ръце, облегнат назад той гледаше морето. Седеше почти на същото място, където ми разказа за морската вода, потта й сълзите онази вечер, когато избухна епидемията от холера, преди толкова много месеци.

— Честито! — Приседнах до него и му подадох цигара.

— Благодаря, Лин — усмихна се той и поклати глава. Прибрах пакета и двамата се загледахме в сърдитите вълнички, които удряха скалистия бряг.

— Знаеш ли, аз съм се появил на белия свят — тоест, бил съм заченат, не роден — точно тук, при Нейви Нагар. — Той посочи с глава към сградите на индийската флота. Извивката на брега ни отделяше от Нагар, но на отсрещния бряг на малкия залив се виждаха къщите, колибите и казармите.

— Майка ми е родом от Делхи. Цялото й семейство са християни. Изкарвали добри пари на служба при британците, но след обявяването на независимостта изгубили положението и привилегиите си. Преместили се в Бомбай, когато майка ми била на петнайсет. Баща й постъпил на работа във флотата, като чиновник. Живели в жопадпати тук, наблизо. Майка ми се влюбила в един моряк. Той бил висок младеж от Амритсар, с най-хубавите мустаци в цял Нагар. Когато забременяла с мен, семейството й я изхвърлило. Опитала се да поиска помощ от моряка, моя баща, но той напуснал Нагар и тя никога повече нито го чула, ни видяла.