Грегъри Робъртс - Шантарам

— Благодаря — смотолевих, смутен от този подарък почти колкото от новината за смъртта на Маджин.

— Няма защо, Лин. Ела да поседнем. Бил си в Гоа, мисля? Познаваш ли нашия млад боец Андрю Ферейра? Да? Значи знаеш, че е от Гоа. Той често ходи там със Салман и Санджай, когато имам работа за тях. Трябва да отидете някой път всички заедно — ще ти покажат специалните забележителности, ако се сещаш накъде бия. Кажи ми, как мина пътуването ти?

Отговорих му. Опитвах се да се съсредоточа изцяло върху разговора, но в ума ми се блъскаха мисли за Маджид, мъртвия Маджид. Не бих казал, че ми беше симпатичен, нито дори му имах доверие. Ала смъртта му, неговото убийство ме потресе и изпълни със странна, трескава възбуда. Бил е убит — заклан , каза Абдул — в къщата в „Джуху“, където учехме заедно и той ми говореше за златото и престъпленията, свързани с него. Мислех си за къщата. Спомних си изгледа към морето, басейна с пурпурни плочки, стаята за молитви с бледозелени стени и без никакви мебели, където Маджид превиваше старите си колене по пет пъти на ден и докосваше пода с рунтавите си прошарени вежди. Спомних си как седях пред тази стая до басейна и го чаках, докато се молеше. Спомних си как се взирах в пурпурната вода, докато тихо произнесените срички на молитвите жужаха покрай мен и отлитаха към сведените клони на палмите край басейна.

И отново ме обзе усещането за клопка, за съдба, която не се определяше от моите дела и желания. Сякаш съзвездията бяха просто очертания на огромна клетка, която се въртеше и преподреждаше неразгадаемо до онзи единствен миг, запазен от съдбата за мен. Имаше твърде много неща, които не разбирах, и твърде много, за които не бих си позволил да питам. И сред тази паяжина от връзки и прикрития аз се вълнувах. Миризмата на опасност, мирисът на страх изпълниха сетивата ми и мощната съживяваща тръпка от това беше толкова силна, че чак след час, когато влязохме в работилницата за паспорти на Гани, успях да се съсредоточа напълно върху човека и момента, който споделяхме.

— Това е Кришна, това е Вилу — представи ми Гани двама ниски, слаби, тъмнокожи мъже, които толкова си приличаха, че ги помислих за братя. — В бизнеса има много спецове, много мъже и жени с детективско око за детайлите и с ръце, точни като на хирург. Но десетгодишният ми опит в изкуството на подправянето сочи, че хората от Шри Ланка, като нашите Кришна и Вилу, са най-добрите фалшификатори на света.

В отговор на комплимента мъжете се усмихнаха до уши и разкриха идеални бели зъби. Бяха хубавци, лицата им имаха фини, почти деликатни черти, хармония от нежни контури и извивки. Те продължиха да работят, а ние продължихме из обширната стая.

— Това е светлинният бокс — Абдул Гани посочи със закръглената си длан една дълга маса с повърхност от бяло матово стъкло, осветено отвътре със силни лампи. — Кришна е най-добър на светлинния бокс. Той оглежда страниците на истински паспорти и търси водни и скрити знаци. Така може да дублира тези ефекти при нужда.

Наведох се над рамото на Кришна и започнах да го наблюдавам как изучава страницата с информация на британски паспорт. Сложен рисунък от вълнообразни линии се спускаше от горния край през снимката до долния край на страницата. На друг паспорт до него Кришна повтаряше рисунъка на вълнообразните линии по края на сменена снимка с писалка с тънък връх. После наложи двата рисунъка върху светлинния бокс, за да провери за неточности.

— Вилу е най-добрият по печатите — каза Абдул Гани и ме заведе на друга дълга маса. На една стойка зад нея имаше наредени многобройни гумени печати.

— Вилу може да подправи всеки печат, без значение колко сложен е орнаментът му. Печати за визи, входни и изходни, печати за специално разрешение — каквото ни трябва. Има три нови машини за изрязване на профили за възпроизвеждане на печатите. Тези машини ми струваха скъпо — наложи се да ги внеса чак от Германия, а за да ги прекарам през митницата и докарам в работилницата, без да ми задават неприятни въпроси, платих близо още толкова. Но нашият Вилу е художник и често предпочита да пренебрегва прекрасните ни машини и да изрязва новите печати на ръка.

Гледах как Вилу изрязва нов печат на празна гумена подложка. Той изкопира фото увеличена снимка на оригинала — изходен печат от атинското летище — и изряза новия печат със скалпел и бижутерска пила. Пробите с мастило разкриха дребни недостатъци. Когато ги изчисти напълно, Вилу изстърга с шкурка единия ъгъл на печата. Това деликатно несъвършенство придаде на мастиления отпечатък истински, реалистичен вид на страницата. Готовият печат се нареди до десетките други на рафта, очакващи да бъдат използвани върху нови фалшиви паспорти.