Беше мой ред да се засмея.
— Добре, добре. Значи искаш да кажеш… чакай да се сетя… че всичко, което помага на този процес, е добро, нали? И че всичко, което отива в другата посока… според твоето тълкувание е зло, на ?
Кадербай се съсредоточи върху мен, вдигнал вежда развеселено или неодобрително, или и двете. Бях виждал неведнъж същото изражение на лицето на Карла. Той може би смяташе моя леко подигравателен тон за груб. Не беше умишлено. Всъщност, беше отбрана, защото не намирах недъг в логиката му и бях дълбоко впечатлен от доводите му. Може би просто бе изненадан. Много по-късно ми каза, че едно от първите неща, които харесал в мен, било, че не се боя от него, и безстрашието ми често го стряскало със своята наглост и безразсъдство. Но каквото и да бе подбудило усмивчицата и вдигнатата му вежда, мина доста време, докато продължи.
— По същество си прав. Всичко, което подсилва, тласка и ускорява движението към Върховната сложност, е добро . — Произнасяше думите толкова бавно и с такава прецизност, щото не се съмнявах, че многократно е изговарял същото. — Всичко, което забавя, спъва или пречи на това движение към Върховната сложност, е зло . Прекрасното в това определение на доброто и злото е, че е и обективно, и универсално приемливо.
— Но дали съществува обективност? — попитах, уверен, че най-сетне съм стъпил на по-твърда почва.
— Когато казваме, че това определение за доброто и злото е обективно, имаме предвид, че то е толкова обективно, колкото може да бъде в днешно време, и е най-доброто от нашето познание за Вселената. То се основава на мъдростта, разкрита във всяка вяра или политическо движение. То е сходно с техните най-висши принципи, но се основава по-скоро на знанията , отколкото в убежденията ни. В такъв смисъл е обективно. Разбира се, това, което знаем за тази Вселена и за нашето място в нея, постоянно се променя с новата информация и новите проникновения. Ние никога не сме идеално обективни за нищо, истина е, но можем да бъдем повече или по-малко обективни. И когато даваме определение на доброто и злото въз основа на познанията си — на нашите понастоящем върховни познания — сме възможно най-обективни в несъвършените граници на нашето разбиране. Приемаш ли го?
— Съгласен съм, когато казваш, че обективно не означава абсолютно обективно. Но как могат различните религии — без да споменаваме атеистите, агностиците и просто обърканите като мен — как могат да намерят определение, което е универсално приемливо? Не искам да те обидя, но според мен повечето вярващи се интересуват главно от своите собствени представи за Бог и рай, ако ме разбираш, и не биха могли да постигнат съгласие за нищо.
— Добър довод. Не съм обиден — отвърна Кадер и погледна седналите в краката му рибари. Размениха си широки усмивки и той продължи: — Когато казваме, че това определение за доброто и злото е универсално приемливо, искаме да кажем, че всеки разумен и способен да разсъждава човек — всеки разумен и способен да разсъждава индуист, мюсюлманин, будист, християнин, евреин, та дори и атеист — може да го приеме за универсално определение за доброто и злото, защото, се основава на нашите познания за устройството на Вселената.
— Мисля, че те разбирам — отбелязах, когато той замълча. — Но не мога да схвана мисълта ти, що се отнася до… физиката на Вселената, предполагам. Защо да приемем нея за основа на нашия морал?
— Ако ти дам пример, Лин, може би ще е по-ясно. Ще използвам аналогия с начина, по който измерваме дължината, защото много съответства на нашето време. Мисля ще се съгласиш, че съществува потребност да определим обща мярка за дължина, нали?
— Като ярдове, метри и прочие ли?
— Именно. Ако нямаме общ договорен критерий за измерване на дължината, никога няма да се договорим колко земя имаш ти и колко — аз или колко дълги греди да отрежем, когато строим къща. Всичко ще е в хаос. Ще се караме за земята, а къщите ще рухват. Откакто свят светува, ние винаги сме се опитвали да постигнем обща договореност за измерването на дължината. Следиш ли този път краткия полет на мисълта ми?
— Все още да — засмях се и се зачудих накъде ли ме водят доводите на мафиотския дон.
— Е, след Френската революция учени и правителствени чиновници решили да се вложи някакъв разум в системата за мерки и теглилки. Въвели десетичната система, основана на единица за дължина, която нарекли метър, от гръцката дума метрон , със значение мярка .
Читать дальше