Грегъри Робъртс - Шантарам

— Не! Не! Лин, вярно ти казвам, това много хубаво име, много могъщо име и голям късмет, твърде голям късмет! Хората ще се влюбят в това име, като го чуят. Ела, ще ти покажа. Искам да я оставя тая бутилка уиски, дето ти ми даде, да я оставя при мой приятел господин Санджай. Ето, тука, тука, в този магазин. Само да видиш колко той харесва твое име.

Още няколко крачки по оживената улица ни доведоха до малко магазинче с ръчно изписана табела над отворената врата:

Радио Сик

Поправка на електроуреди.

Продажби и поправки на електроуреди,

Санджай Дешпанде собственик

Санджай Дешпанде беше набит мъж на петдесет и нещо, с ореол от прошарена коса и бели рунтави вежди. Седеше зад тежък дървен тезгях, заобиколен от гръмнали радиоапарати, изтърбушени касетофони и сандъци с части. Прабакер го поздрави, забърбори бързо на хинди и подаде бутилката над тезгяха. Без да я поглежда, господин Дешпанде шляпна отгоре й месестата си длан, приплъзна уискито и го скри отдолу. Извади наръч рупии в банкноти от джоба на ризата си, отдели няколко и ги подаде с обърната надолу длан. Прабакер прибра парите и ги пъхна в джобовете си с бързо и плавно движение, като пипало на калмар, след което най-сетне млъкна и ми кимна да се приближа.

— Това мой много добър приятел — осведоми той господин Дешпанде и ме потупа по ръката. — Той е от Нова Зеландия.

Господин Дешпанде изсумтя.

— Той току-що днес пристигнал в Бомбай. Къща за гости „Индия“, там е отседнал.

Господин Дешпанде пак изсумтя и ме огледа с любопитство, в което се прокрадваше враждебност.

— Казва се Лин. Господин Линбаба — представи ме Прабакер.

— Как се казва? — възкликна господин Дешпанде.

— Лин — ухили се Прабакер. — Казва се Линбаба.

Господин Дешпанде надигна внушителните си вежди в изненадана усмивка.

— Линбаба?

— О, да! — въодушевено потвърди Прабакер. — Лин. Лин. Много свестен човек той също.

Господин Дешпанде протегна ръка и аз я стиснах. Поздравихме се, а после Прабакер ме задърпа за ръката към изхода.

— Линбаба! — провикна се господин Дешпанде тъкмо преди да излезем на улицата. — Добре дошли в Бомбай! Ако имате уокмен, камера и машина, дето гърми из гетото, елате при мен, Санджай Дешпанде, в Радио Сик! Аз давам най-добра цена!

Кимнах и излязохме. Прабакер ме повлече по улицата и след няколко крачки спря.

— Видя ли, господин Лин? Видя ли колко ти хареса името?

— Предполагам — смънках, озадачен колкото от неговото въодушевление, толкова и от краткия разговор с господин Дешпанде. Когато опознах Прабакер по-добре и започнах да ценя високо дружбата му, открих как този човек вярва с цялата си душа, че усмивката му променя и душите на хората, и света. Беше прав, разбира се, но на мен ми отне дълго време да проумея тази истина и да я приема.

— А какво е това „баба“ в края на името? Лин, разбирам. Но защо е това Лин баба ?

— Баба е просто уважително име — ухили се Прабакер. — Ако ти сложим баба отзад на името или на името на някой важен човек, това все едно оказваме уважението към учител или на светци, — или на много стар, стар, стар…

— Разбирам, разбирам, Прабу, но това не ме успокоява, да ти кажа. Цялата тая работа с тоя пенис … Не знам!

— Но нали го видя господин Санджай Дешпанде! Ти видя колко той харесал името ти! Виж, виж колко хората обичат това име. Сега ще видиш, гледай, аз ще го кажа на всички! Линбаба! Линбаба! Линбаба! — развика се той към непознатите минувачи.

— Добре, Прабу, стига вече. Вярвам ти. Успокой се. — Сега беше мой ред да го задърпам за ръкава надолу по улицата. — Мислех си, че искаш да изпиеш уискито?

— Е, да — въздъхна той. — Исках го и вече също наум го пиех. Но сега, Линбаба, с тия пари, дето продадох хубавия ти подарък на господин Санджай, мога да купя две бутилки много лошо и приятно евтино индийско уиски, за кеф, и много пари ще останат за една хубава нова риза, червен цвят, една тола добър хашиш, билети да се кефя на хинди филм с климатик и два дена ядене. Ама чакай, Линбаба, ти не ядеш паана ти. Трябва сега да го сложиш в бузата и да го дъвчеш, преди да засъхне и стане не хубаво на вкус.

— Добре, как се прави, така ли?

Поставих увитото в лист пакетче, голямо колкото кибритена кутийка, между бузата и зъбите си, както бях видял да правят другите. Само след секунди смесица от ароматни сладости изпълни устата ми. Вкусът беше остър и пищен, едновременно с меден привкус и леко налютяваш. Обвивката от листо започна да се разтваря и плътните, хрускави парченца обелен бетелов орех, фурми и кокос закръжиха в сладките сокове.