— О, стотици момичета, страхотно! — прекъснах го ехидно. Гласът ми прозвуча много по-силно, отколкото исках. Огледах се. Неколцина души ме наблюдаваха с неприкрито презрение. Продължих по-тихо: — Не ми трябват стотици момичета, Прабакер. Просто съм… любопитен, за… за това момиче, ясно?
— Ясно, господин Линдзи. Аз всичко ще ви кажа. Карла, тя прочут бизнесмен в Бомбай. Много дълго тя тук. Мисля пет години може би. Тя има една малка къща, не е далече. Всички познават Карлата.
— Откъде е?
— Германка, мисля, нещо такова.
— Но говореше като американка.
— Да, говори , но тя от Германка, или такова като Германка. Но сега вече е почти съвсем индийска. Вие сега иска ядете вашта храна?
— Да, само минутка.
Групата млади приятели се сбогува с останалите край сергията за паан и се сля със сновящата насам-натам тълпа. Карла също тръгна с тях — вървеше, с гордо вдигната глава и с тази нейна странна, почти дръзко изправена стойка. Гледах я, докато човешкият прилив не я погълна, но тя не се обърна.
— Знаеш ли мястото, което се нарича „При Леополд“? — попитах Прабакер, когато дойде при мен и ние продължихме по пътя си.
— О, да! Това чудесно и прекрасно място, бирария „При Леополд“. Пълно с най-чудесни и прекрасни хора, много, много хубави и прекрасни хора. Всякакви чужденци можеш там намериш, всички прави добър бизнес. Секси бизнес и дрога бизнес, и пари бизнес, и черна борса бизнес, и голи снимки, и контрабанда бизнес, и паспорт бизнес, и…
— Добре, Прабакер, разбрах.
— Искате да отидем там?
— Не. Може би по-късно. — Спрях се и Прабакер също спря до мен. — Слушай, как ти викат твоите приятели? Тоест, как ти е името на галено, вместо Прабакер?
— О, да, галено име има също. Мойто галено име Прабу.
— Прабу… Харесва ми.
— То означава Син на светлината или такова подобно. Хубаво име.
— Да?
— Хубаво име, да.
— А вашето хубаво име, господин Линдзи, то не много хубаво, ако извинявате, че ви казвам в очите. Не ми харесва такова дълго и някакво пискливо име, за индийски хора говоря.
— Не ти харесва, значи?
— Прощавайте, че казвам, ама не. Никак даже. Ни най-малко. Нито даже мъничко ей толкова…
— Ами — усмихнах се, — боя се, че не мога да ти помогна.
— Мисля, че галено име Лин много по-хубаво — предложи той. — Ако вие нямате възразявания, ще ви казвам Лин.
Беше си име като име — нито повече, ни по-малко фалшиво от десетината други, които смених, откакто избягах. Всъщност през последните месеци бях започнал да се отнасям с чудат фатализъм към новите имена, които бях принуден да приемам и които ми даваха другите. Лин . Съкращение, което на мен самия никога нямаше да ми хрумне. Но пък ми прозвуча уместно, което ще рече, че долових вуду ехото на нещо съдбовно предопределено: име, което мигом стана мое, така несъмнено мое, както и изгубеното тайно име, с което съм се родил и под което бях осъден на двайсет години затвор.
Вгледах се в кръглото лице на Прабакер и в големите му, тъмни, палави очи, кимнах, усмихнах се и приех името. Тогава не можех да знам, че дребничкият уличен гид от Бомбай ми е дал име, под което ще ме познават хиляди хора от Колада до Кандахар, от Киншаса до Берлин. Съдбата се нуждае от съучастници, а камъните в зидовете на предопределението са споени от малки и нехайни съучастничества като това. Сега се обръщам назад и разбирам, че мигът на наименуването, който тогава изглеждаше така незначителен и не изискваше нищо повече от едно произволно, суеверно да или не , всъщност бе повратен в живота ми. Ролята, която изиграх под това ново име, героят, в който се превърнах — Линбаба — бяха по-истински и по-верни на природата ми от всичко и от всекиго, който съм бил преди това.
— Да, добре. Лин става.
— Много добре! Аз съм твърде щастлив, че вие го харесвате име. И също както мое име значи Син на светлината на хинди езика, ваше име Лин има също много хубаво значение и на голям късмет.
— Така ли? Какво означава Лин на хинди?
— Означава Пенис ! — обясни той с възхита, която очакваше да споделя.
— Е, страхотно! Направо… страхотно.
— Да, много страхотно, много на късмет. То не това съвсем, но звучи като линг , или лингам , а това то означава пенис .
— Зарежи бе, човек! — сопнах се аз и продължих да вървя. — Как ще се представям на хората като господин Пенис ? Ти майтапиш ли се? Представям си — здравейте, приятно ми е, казвам се Пенис . Няма да стане. Зарежи. Нека съм си Линдзи.
Читать дальше