Агата Кристи - Поаро разследва

Поаро ме погледна със съжаление и леко поклати глава.

— Mon pauvre ami. Нямаш талант за тези неща. Никога не съумяваш да уловиш важния детайл. Разсъжденията ти са погрешни.

— Защо?

— Нека разгледаме четирите ти пункта. Първо, Лоуен едва ли е знаел, че ще има възможността да отвори сейфа. Дошъл е за делови разговор. Не е могъл предварително да знае, че Давънхайм ще отсъства, защото е отишъл да пусне писма, и той ще бъде сам в кабинета.

— Може да се е възползвал все пак? — предположих аз.

— А с какви инструменти? Деловите господа не носят със себе си инструменти за разбиване на сейфове, които да използват, щом им се удаде възможност. А пък човек не може да отвори сейф с джобно ножче, нали?

— Ами по втория пункт?

— Каза, че Лоуен е имал зъб на Давънхайм. Сигурно имаш предвид, че един-два пъти Лоуен го е изиграл и е спечелил от сделките. Във всеки случай, като правило, не можеш да имаш зъб на този, когото си изиграл, по-скоро е обратното. Този, който е изигран, би трябвало да има зъб, а в случая това е Давънхайм.

— Добре, обаче не можеш да отречеш, че Лоуен е излъгал, твърдейки, че не е напускал кабинета.

— Не мога, но може да се е уплашил. Не забравяй, че дрехите на изчезналия са били открити в езерото. Разбира се, по-добре би било да каже веднага истината.

— А четвъртият пункт?

— Него ти го признавам. Ако историята на Келет е вярна, безспорно Лоуен е замесен. Ето кое прави случая толкова интересен.

— Значи все пак съм осъзнал един съществен момент?

— Може би… но напълно си пропуснал други два изключително важни момента, единият от които несъмнено е ключът към загадката.

— И кои са те, моля?

— Първият е страстта на Давънхайм да купува бижута през последните години. Вторият е пътуването му до Буенос Айрес миналата есен.

— Поаро, ти се шегуваш.

— Напротив, напълно съм сериозен. Мисля, че уцелих десетката, и се надявам господин Джап да не забрави нашия малък облог.

Но инспекторът беше взел присърце шегата и не беше забравил, така че на следващия ден в единайсет получихме телеграма, адресирана до Поаро. С негово разрешение аз я отворих и прочетох:

От миналата зима съпругът и съпругата спят в отделни стаи.

— Аха! — възкликна приятелят ми. — А сега сме средата на юни! Всичко е ясно!

Аз се втренчих в него.

— Надявам се, че нямаш пари в банката „Давънхайм и Салмън“, mon ami?

— Не, защо? — почудих се аз.

— Защото бих те посъветвал да ги изтеглиш, преди да е станало късно.

— Защо? Какво очакваш да се случи?

— Очаквам след няколко дни… или може би по-скоро да фалира. Това ме подсеща — да върнем на Джап жеста му с телеграмата. Моля те, дай ми писалка и една бланка. Voila! „Съветвам теглене пари депозирани във въпросната банка.“ Така ще се заинтригува бедният Джап! И ще ококори очи! Изобщо няма да се сети… поне до утре.

Приех думите му скептично, но на следващата сутрин събитията ме принудиха да отдам дължимото на забележителните способности на моя приятел. Във всеки вестник имаше огромни заглавия за сензационния фалит на банката „Давънхайм и Салмън“. На изчезването на известния финансист вече се гледаше по съвсем друг начин. Настояваше се за разследване на финансовите афери на банката.

Още не бяхме приключили със закуската, когато вратата се отвори със замах и в стаята нахълта Джап. В лявата си ръка държеше вестник, а в дясната — телеграмата от Поаро. Той я хвърли на масата пред приятеля ми.

— Как разбрахте, мосю Поаро? Откъде, за бога, можахте да разберете?

Поаро спокойно му се усмихна и отвърна:

— О, mon ami, след като получих телеграмата ви, аз бях напълно сигурен. От самото начало ме впечатли фактът, че в обира на сейфа има нещо странно. Бижута, пари в брой, облигации… сякаш всичко е било подготвено, за да бъде удобно… но за кого? Както обичате да се изразявате вие англичаните, господин Давънхайм е „номер едно“. И на мен ми се стори почти сигурно, че той е подготвил всичко за себе си. Помислете за страстта му да купува бижута през последните години. Колко просто! Превръщал е парите си в бижута. Много е възможно впоследствие да ги е подменял с фалшификати, а истинските да е криел на някое сигурно място под чуждо име. Така се е сдобил с огромно състояние, на което да се радва, когато вече никой няма да го търси. Завършва приготовленията и си урежда среща с Лоуен, който е бил непредпазлив и си е позволил един-два пъти да му пресече пътя. Банкерът пробива дупка в сейфа, дава нареждания да въведат госта в кабинета и напуска къщата. Но къде отива? — Той замълча и се пресегна да си вземе следващото варено яйце. Намръщи се и промърмори: — Наистина е нетърпимо, че кокошките снасят яйца с различна големина! На каква симетрия би могъл да разчита човек на масата си за закуска? Поне да ги бяха сортирали в магазина!