Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

— В един момент явно сме се помирили.

— Всеки дебнеше другият да направи някакъв гаф, за да си тръгне с гръм и трясък. Не стана. Изведнъж се усетих, че танцуваме. Звучеше онова бавно, старо парче на Джони Матис. Все си мисля, че то обърна нещата.

— Химията винаги е побеждавала здравия разум — отбеляза Джейн с усмивка.

— В началото, може би. Много скоро обаче, открих, че свиквам с книгите ти. Ти пък започна да оценяваш сандвичите със салам. Дори се научи да различаваш хокей от баскет. Как да не те заобичам?! Разбрах, че освен списанията по медицина, съществува и друг вид литература. Можеше ли при това положение да устоиш и да не се влюбиш в мене?!

— И се оженихме и заживяхме от щастливо по-щастливо?

— Така мисля — искрено рече той, и понечи да вземе ръката й в своята.

Пусна я моментално. Тялото й се стегна от близостта му.

— Извинявай — каза той. — Повече няма да избързвам.

— Съжалявам — прошепна тя. — Толкова ми се иска да си спомням всичко това.

Джейн обърна поглед към бързо прелитащите коли по насрещното платно на магистралата.

— Каква ли е причината за това задръстване?

— Сигурно скоро ще научим. Виждам светлини на линейки — той огледа внимателно лицето й в очакване на нейната реакция.

— Какво има? — отново попита тя.

— Нищо — поклати глава той.

— Има ли още нещо, което би искал да ми разкажеш?

Майкъл отметна глава назад, сякаш държеше вдъхновението си върху покрива на колата.

— Много се палиш по разни движения.

— Какви точно?

— Напоследък се вълнуваше за защитата на околната среда и тропическите гори. От този род… Разбира се, не си от дилетантите, които само дрънкат. Когато нещо наистина те засегне, му се отдаваш изцяло. Страхотна си да изправяш кривици! — с видимо възхищение добави той.

В съзнанието й моментално изникна образът на окървавената рокля и пачките с долари. Дали не ги е получила именно, докато е изправяла кривици? Последната й приумица не е ли била да се превъплъщава в някакъв съвременен Робин Худ, който ограбва богатите и раздава на бедните!?

— Разкажи ми какво правим заедно? — опита се да прогони мислите си Джейн.

— Играем тенис, ходим на кино, на театър, дори ме мъкнеш по концерти. Още… виждаме се с приятели, когато имаме възможност, обичаме да пътуваме.

— Къде по-точно?

— Напоследък не сме почивали истински, но преди четири години, успяхме да отидем до Ориента.

— А да сме ходили до джунглите? — попита Джейн.

Въпросът й бе продиктуван от онзи непонятен сън в скенера.

— До джунглите ли? — изненада се той.

— Нали каза, че се боря за спасяването на тропическите гори? Не сме ли пътували до там?

— Мисля, че искаше да участваш в опазването им, а не да се разхождаш из тях.

Джейн се усмихна — миналото по твърде странен начин се мъчеше да се инфилтрира в подсъзнанието й. Интересът й към тропическите гори бе проникнал в нейните сънища. Щом подсъзнанието изваждаше наяве такива незначителни подробности, несъмнено щеше да изплува и останалото. Най-вече, когато се върнеше в своята позната среда.

Не трябваше ли да сподели с Майкъл за кръвта и парите? Смяташе да разкаже това на д-р Мелоф, но онази млада лекарка — д-р Боровой — я позна и обърка всичко. Моментът бе пропуснат. Може би мъжът й знаеше нещо? Нищо чудно, цялата работа да е невинна, а обяснението — съвсем просто. Сигурно Майкъл ще й помогне. Нали е неин съпруг, в края на краищата. Имат общ живот, дете, той я обича… По този въпрос, в мислите й нямаше и капка колебание. Тогава защо продължаваше да мълчи? Защо и сега нещо я възпираше?

Знаеше отговора. Беше излишно дори да го формулира: Инстинкт за самосъхранение! Да спасяваш тропическите гори е едно, но да се самозащитиш — съвсем друго. Май горите ще трябва да потърпят. Както и Майкъл — докато му сподели цялата истина.

— Не гледай! — чу гласа му.

Като дете, за което забраните имат обратен ефект, тя се обърна точно, накъдето не трябваше. Видя три автомобила, няколко полицейски коли. До пътното платно имаше спряла линейка. Мярнаха й се смачкани тенекии, изпочупени стъкла. Забеляза млад мъж, който плачеше с ръце, притиснал лицето си. Носилката с ранения потъна във вътрешността на линейката, преди да влезе в полезрението на Джейн. До младежа стоеше полицай, убеждаваше го да се качи в една от колите.

Движението съвсем спря. После линейката потегли с включена сирена. Младежът, подхванат от двама полицаи, се настани в полицейския автомобил и той моментално замина. Останалите явно трябваше да изчакат паяка, за да натоварят катастрофиралите коли. Мястото на произшествието постепенно се разчисти. Джейн се питаше какво е станало и колко са ранените. Как ли щеше да се промени животът им?