Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

— Така правеше преди.

— Нима съм била толкова невъздържана?

— Искаше ти се да се прибереш, колкото е възможно по-бързо. Задръстванията те подлудяваха — той говореше в минало време, като за мъртвец.

— Защо толкова бързах?

— Защото си такава — смени глаголното време Майкъл.

— Разкажи ми за себе си — помоли Джейн.

— Какво искаш да знаеш?

— Всичко.

Той се усмихна леко, непринудено. Докато се съсредоточаваше, тя огледа лицето му. В профил удълженият му нос личеше още по-ярко. Челото му се криеше под кичур коса, който стигаше почти до очите. Това придаваше на вида му небрежност. Но д-р Майкъл Уитакър несъмнено внушаваше респект и достойнство и те нямаха нищо общо с облеклото. Малцина имаха такова излъчване. То се получаваше без усилие, вероятно защото бе вродено.

— Откъде да започна — поколеба се той, после се облегна на кожената седалка на черното си бе ем ве и продължи: — роден съм и израснах в Уестън, само на десет мили от днешния ни дом. Имах щастливо детство. Това ли искаше да чуеш?

Лицето му се озари от нова усмивка.

— Точно това. Единствено дете ли беше в семейството?

— Имах брат.

— Имах?

— Умря, когато учех в университета. Всъщност никога не съм го познавал. Беше с четири години по-голям, с вродени деформации. От раждането си беше в здравно заведение.

— Ужасно съжалявам — прошепна тя напълно искрено.

— Стари работи — повдигна рамене Майкъл. — Всъщност, той никога не е бил част от живота ми. Когато се родих, родителите ми вече бяха свикнали с отсъствието му. Гледаха ме като писано яйце. Бях единствено дете и трябваше да имам всичко.

— Включително и задължението, родителите ти да са щастливи — допълни Джейн, схващайки веднага ситуацията.

Той я погледна с изненада и респект.

— Хубаво е, че в някои неща не си се променила.

— По-точно?

— Така би реагирала предишната Джейн.

— Предишната Джейн… — изсмя се нервно тя. — Разкажи ми за вашите.

— Баща ми беше учен-маниак — този път той се изсмя — Като че ли пък има други!? Сега е пенсионер, но когато бях дете, не виждаше нищо, освен науките си. Все го нямаше. Майка ми носеше цялата тежест.

Майкъл се отплесна в спомени.

— Баща ми казваше, че ако не се бил намесил, майка ми щяла да ме кърми до пет години.

— Значи те е кърмила по-малко.

— Не знам. Но се къпехме заедно чак до втори клас — усмихна се лукаво той. — Това поне го помня.

— Искала е по-дълго да останеш малък — разсъждаваше на глас Джейн. — Заради брат ти.

— Вероятно неговата болест беше сложила отпечатък над много неща. Във всеки случай на повече, отколкото сме предполагали. Може би именно той е причина да запиша медицина, да специализирам детска хирургия. Оперирам главно деца с вродени недъзи. — Майкъл млъкна за момент, после продължи: — Приеха ме в медицинския факултет на Харвард. Това беше страхотно, означаваше, че няма да се местя. Струваше скъпо, но имах неголяма стипендия.

Върху лицето му пак се появи неочаквана, широка, почти младежка усмивка.

— Невероятно! От години не съм говорил на тази тема. Сякаш се запознаваме отново.

— Разкажи ми за първата ни среща. Как се запознахме?

— Беше нагласено.

— От кого?

— Май от една обща приятелка. Марси Танер. Милата Марси Танер! Какво ли прави сега? Когато я видяхме последния път, беше женена за третия си съпруг и живееше в Южна Африка.

— Любов от пръв поглед, така ли?

— Глупости. Ние се мразехме! Мразехме се, презирахме се, ненавиждахме се!

Джейн опита да не се изненадва. Инстинктивно се дръпна към прозореца, за да е по-далеч от този човек. Нима е възможно да изпитваш подобни чувства при първа среща!?

— Точно ме беше зарязала една млада хубавица — заобяснява той. — На теб пък ти беше писнало от егоцентрични докторчета. И двамата изглеждахме доста измъчени. Намирахме се на някакъв купон. Спомням си дори как беше облечена. Сива рокля с розова фльонга на яката. Ужасно ми хареса. Но понеже разочарованието ми бе съвсем прясно, бях решил да не се впускам в нова авантюра. Демонстрирах ти го ясно и недвусмислено. „Здравей, аз съм еди-кой си, но стой настрана и ми се възхищавай отдалеч, без да си въобразяваш много, много.“

Джейн се разсмя.

— Не е в твоя стил.

— Мненията ни по нищо не съвпадаха. Аз харесвах екшъни, ти ходеше само на чуждестранни филми. Аз обичах бира и сандвичи със салам, ти — вино и сирене. Слушаше единствено класическа музика, а аз — рок и блус. Обичаше да говориш за литература, аз пък признавах само една библия — анатомията на Грей. Бях луд по спорта. Докато ти не различаваше Бостън Селтикс от Бостън Ред Сокс.