Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

Пъг дремеше. Внезапно се събуди и се огледа.

— Какво?

— Татко, какво има? — попита Магнус.

— Нещо… — той стана и се загледа в нощта. — Нещо се променя.

Намираше се в набързо издигната шатра до командния павилион, в който бяха генералите и императорът. Големият разлом беше съвсем наблизо. На светлината на факлите изглеждаше като синкаво петно, осеяно с блестящи златисти и червени точки.

Потокът бежанци се бе превърнал в река.

— Колко? — обърна се Пъг към Магнус.

— Никой не знае. Около милион през всичките разломи. Може би повече.

— А може и по-малко.

Магнус поклати глава.

— Правим всичко възможно.

— Докъде стигна сферата?

— На петдесет мили северно от града е.

Пъг стисна зъби. Последния път беше на сто.

— Ако не се случи някакво чудо, ще изгубим разлома утре следобед.

Магнус знаеше за какво става дума. Всички разломи трябваше да бъдат затворени, преди Мрачният да ги достигне. Той щеше да превземе Келеуан, но те щяха да се прегрупират на Мидкемия и да потърсят начин да го спрат.

Но ако успееше да се добере до някой портал, целият този ужас щеше да се повтори.

Внезапно се изви силен вятър и сякаш падна гръм. По повърхността на Черния купол заиграха светкавици.

— Евакуирайте императора през портала! Веднага!

Гвардейците се втурнаха към командната палатка.

— Какво става? — извика Магнус.

— Не знам, но няма да дочакаме до утре следобед.

Сферата вече не беше на петдесет мили от града. В момента се намираше на по-малко от миля от разломите, което означаваше, че е погълнала повече от милион души наведнъж.

Пъг се разплака.

Дасатите атакуваха.

Пъг и останалите магьосници се бяха струпали около императорската шатра. Спорът продължаваше почти час и всякакви рангове и почести бяха забравени.

Младият владетел настояваше да остане до последно и накрая Пъг не издържа.

— Ваше величество, никой не се съмнява в храбростта ви. Знаем, че умирате всеки път, когато някой от поданиците ви падне. Народът има нужда от вас повече от всякога.

И посочи тълпата отвън, която очакваше заповедите на Небесната светлина. Висши духовници от всеки орден очакваха господарят им да им нареди да се бият до смърт.

— Почти всички благородници жертваха живота си. Останахте само с деца, които трябва да управляват, а населението е уплашено. Народът е честен и трудолюбив, но има нужда от напътствия. Заповядайте на магьосниците, жреците и живите благородници да преминат веднага.

Грохотът на битката наближаваше.

— Скоро ще започне паника и никой няма да може да мине през разлома… А аз трябва да го затворя!

Императорът беше твърдо решен.

— Не, велики. Ще остана да се бия.

Пъг се вбеси. Сега не беше време за младежко упорство. Но този млад мъж беше свикнал да се подчиняват на всяка негова дума.

— Господарю, чували ли сте историята за император Ичиндар и първите преговори между Империята и Кралството?

— Не — отвърна младият владетел, несигурен накъде отива разговорът.

— Чудесно — Пъг вдигна ръка и императорът падна и подбели очи. Стражите посегнаха и извадиха мечовете си, но магьосникът ги спря.

— Стойте! Небесната светлина спи.

Първият съветник Чомата се засмя.

— Чувал съм тази история, велики. Касуми Шинцаваи нокаутирал императора, за да могат да го пренесат в безопасност през разлома.

— Добре. Обясни му я, като се свести — Пъг се обърна към двама стражи. — Вземете го и го пренесете през портала.

Генерал Аленбурга се обърна към събралите се отвън.

— Магьосници, жреци и благородници, ако обичате нацията си, вървете. Минете през разлома и се погрижете за народа си. Изградете нова Цурануани. Тръгвайте!

Мнозина се поколебаха, но повечето послушаха заповедта и тръгнаха към по-малкия разлом, който бе предвиден за евакуация на командването.

— Татко, ами ти? — попита Магнус.

— Аз ще остана още малко. Нещата са към своя край, но все още имам няколко задачи.

— Какво да кажа на майка?

— В никакъв случай да не се връща тук — Пъг погледна към битката. — Кажи й, че я обичам и ще се прибера скоро.

Магнус поклати глава.

— Знаеш, че ако й кажа да не идва, ще дойде.

— Убеди я. Обясни й, че ще мина през разлома след няколко минути.

— Не мога да я лъжа.

— Това не е лъжа. Ще мина през портал, но не този — той посочи към мрака. — Ще отида в Академията. Кажи й, че това място скоро няма да го има.

— Добре — Магнус го прегърна. — Не се оставяй да те убият.