Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— Кой си ти всъщност?

— Понеже не искаш да видиш какво умея, предпочитам да си остана безименен чужденец — отговорих равнодушно.

— Но ти отлично разбираш, че искаш нещо невъзможно — каза той решително. — Дори желанието ти е оскърбително за богинята. Не смей да я гневиш, макар че посмя да ме раздразниш!

— Изобщо не искам да те дразня — отвърнах аз. — И не оскърбявам богинята. Напротив. Нима не разбираш, жрецо, че желанието ми да имам жрицата говори за уважението ми към богинята?

Той се разрида, закри с ръце лицето си и започна да се разхожда напред-назад.

— Богинята ме е изоставила — оплакваше се той. — Времето ми е свършило. Настъпват нови времена. Дори не зная кой си ти. За първи път те виждам. — И все пак не се въздържа да не се похвали с вещината си. Изтри сълзите от брадата си и заговори с писклив от злоба глас: — Ти не си човек, макар да се възползваш от човешки облик. Нито един смъртен не е в състояние да издържи погледа на змията. Змията е символ на земята, на нейното могъщество, на древната й сила. Който може да й се противопостави, е безсмъртен…

— Разбира се, че си безсмъртен — продължи той след кратко мълчание. — Иначе змията щеше да те ухапе. Извинявай, че се разсърдих и те приех за смъртен. Ако не беше безумното ти желание, не бих повикал змията.

Аз се усмихнах и казах:

— Съгласи се, помолих те миролюбиво и не поисках да влизам в свада с теб. Не обичам да действам с насилие — ето защо дай да се спогодим и аз да отведа в мир любимата си Арсиное. Но запомни, ако решиш да се опъваш, ще действам по друг начин.

Щом се съвзе, той замрънка отново с пискливия си глас:

— Може и да си безсмъртен, но все едно, желанието ти е неизпълнимо. Нима си въобразяваш, че тази жена ще иска да тръгне с теб? Кой би напуснал богинята заради непознат чужденец? Не, не, ти сам не разбираш какво говориш.

— Но тя го иска — отвърнах колкото се може по-равнодушно. — Макар желанието й сега да не е от значение, защото аз решавам.

Вдигнах ръка, за да потъркам очите си, но той разбра по друг начин жеста ми и отскочи уплашен, едва не падна.

— Почакай — измърмори той, — дай ми малко време да помисля. — После добави с отчаяние в гласа: — Тя, тази жена с променливото лице, е цяло чудо. Такива като нея се раждат много рядко, тя просто няма цена!

— Знам — с готовност потвърдих аз и радостта помете всички други чувства само при споменаването на Арсиное. — Нали съм я държал в обятията си!

— А, не говоря за тялото й. Тя е обучена жрица и такива неща се научават. Не, говоря само за лицето й. То е цяло чудо. Променя се както аз искам и когато трябва. Това е рядък, божествен дар. Пък и съвсем не е глупава. Цяло съкровище, а не жрица!

— Дали е умна, не знам — отвърнах аз. — Но за всичко останало си съвършено прав. Тя е достойна за богинята.

Жрецът протегна към мен възлестите си ръце и заговори с умоляващ глас:

— Винаги е успявала да накара картагенци и сицилийци, тиренци и гърци да действат така, както е изгодно за Ерикс. Няма властник, когото тя да не накара да се подчини на волята на богинята.

Стиснах зъби при мисълта за всички тези мъже, в чиито обятия е била Арсиное и които са мислели, че им се е явила богинята.

— Стига толкова — прекъснах го. — За нейното минало не искам да слушам. Взимам я такава, каквато е. Вече съм й дал ново име.

Старецът започна да си скубе брадата. После изведнъж зина, сякаш се канеше да се развика за помощ.

— Спри! — извиках аз. — Помисли какво правиш! Нима не разбираш как бих постъпил, ако дойде стражата? Внимавай да не ме разсърдиш!

Той стоеше с широко отворена уста и провесен език, но не можеше да издаде нито звук. Потресен, аз дълго гледах стареца и накрая схванах, че това не може да е нищо друго, освен проявление на силата, която се криеше в мен. А само преди малко неговата сила едва не ме порази! Разсмях се гръмко.

— Затвори си устата и пак ще си върнеш говора — казах дружелюбно.

Той млясна с челюсти, потупа се по бузите и потърка устните си. Но въпреки случилото се продължи да ми натяква:

— Ако ти позволя да я вземеш, мен ме чакат големи неприятности. По-добре да ограбиш съкровищата на храма, отколкото да вземеш тъкмо тази жрица. Каквото и да кажа на другите, няма да ми повярват. Живеем в просветени времена и ние, жреците, си знаем, че богинята вече не посещава светилището си, а дава поръките си само чрез нас. — Той седна, поклати глава и се замисли. Но след малко на лицето му се изписа доволна усмивка. — Единственото, което ти остава, е да я отведеш оттук гола, както се е появила на този свят. Тя не трябва да взима никаква вещ, която принадлежи на жрицата на богинята. Изведи я насила, но тихо, а аз ще си затворя очите и само след няколко дена ще обявя, че е изчезнала. Нека тогава да се усъмнят в някой от пришълците в Ерикс. Дори когато се върне обратно, тя ще има извинение, че е била отвлечена насила.