Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Но ето, вече тъмницата на тялото ми ме кара да се чувствам уморен и аз с нетърпение чакам деня, когато най-сетне ще бъда освободен от него. Пред гробниците на свещената планина е построена вече шатрата на боговете. Свещените обелиски отново са заели мястото си на високото ложе. Във въздуха се носят есенни ухания, миризмата на прясно смляно брашно, на младо вино. Птиците се събират на ята и се готвят да отлетят към далечни земи. Жените пеят и въртят мелничните камъни, за да приготвят брашно от новото жито, да изпекат хляба на боговете.

Трябва да издържа и този ритуал. С измито лице и ръце, намазани със свещената краска, с плаща на лукумон на раменете, с венец от бръшлян на главата ще ме отнесат в могилата ми. Там ще погледам танца на боговете, докато по челото ми се стича студената смъртна пот, а пред очите ми се въртят черните мухи на смъртта. После покривалото ще бъде спуснато. Аз сам ще отпия от виното на безсмъртието и ще се срещна с боговете.

За последен път ще усетя вкуса на живота, ще сложа в устата си късче хляб и ще отпия от виното, смесено с чиста вода. А след това — нека дойдат те, безсмъртните. Разбира се, копнея за тях, но още повече копнея за покровителя си в образа на сияйна жена, моя светъл дух пазител. Той ще ме прегърне и ще ме целуне. С тази целувка душата ще отлети от тялото ми. Тогава най-накрая духът ще ми прошепне името си и аз ще го позная.

Уверен съм, че ще умра щастлив, подобно на пламенен юноша, взел в обятията си любимата. Нейните светли крила ще ме отнесат към безсмъртието и ще ме споходи покой, блажен покой. За сто години, за хиляда, не знам, но все едно.

И някой ден ще се завърна, аз. Турмс Безсмъртния.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/3506

Издание:

Мика Валтари. Турмс Безсмъртния

Финландска, първо издание

Редактор: София Бранц

Художник: Христо Хаджитанев

ИК „Еднорог“, 2002 г.

ISBN: 954–9745–43–0

Знатно съсловие на етруските, из чиито среди са били избирани царете. — Б.пр.

Птицегадател, жрец в древния Рим, който предсказвал бъдещето по пеенето, полета и храненето на птиците. — Б.пр.

Чудовище в гръцката митология, което имало глава на лъв, тяло на коза и змийска опашка. — Б.пр.

Светилище на Аполон във Фокида, където се е намирал знаменитият оракул на древна Гърция и се провеждали Питийските игри. — Б.пр.

Крайбрежен град в Кария, един от главните търговски центрове на древността. — Б.пр.

Омфал, монолитен камък в Делфи, смятан за център на земята. — Б.пр.

Древен град на брега на Мала Азия, заселен с гърци. В VIII в. пр.хр. се превръща в град-държава и изиграва значителна роля като търговски център. — Б.пр.

Лакедемон — другото име на Спарта. — Б.пр.

Област на западното крайбрежие на Мала Азия, близо до Лидия и Кария, с островите Хиос и Самос и с дванадесет града: Хиос, Еритрея, Теос, Колофон, Ефес, Самос, Приема, Милет, Фокея, Клазомене, Лебедос и Миунт. — Б.пр.

Столица на Лидийското царство. С разрушаването на града през 498 г. пр.Хр. започва въстанието на йонийските гърци против персите. — Б.пр.

Хераклит от Ефес (ок. 554–483 г. пр.Хр.) — гръцки философ, виждал първоосновата на света в постоянното движение и промяна. — Б.пр.

Ахейска колония на брега на Тарентския залив, разрушена през 510 г. пр.Хр. по време на войните със съседния Кротон. — Б.пр.

Илот — безправен човек в Спарта. — Б.р.

Събирателно название на древни племена, обитаващи земите на север от Черно море, около Дон, Днепър и Дунав. Конницата им се е славела със силата си. — Б.пр.

Хоплити — ударна сила на древногръцката войска, пехота с тежко въоръжение за близък бой. — Б.пр.

Йонийски търговски град на западния бряг на Мала Азия с множество колонии. — Б.пр.

Съвременна Марсилия, фокейска колония, основана около 600 г. пр.Хр. близо до устието на река Рона. — Б.пр.

Милет оглавява въстанието на йонийските градове против персийското владичество и в 494 г. пр.Хр. бива изгорен до основи. — Б.пр.

Гръцко божество, почитано заедно с Деметра и Персефона в Елевзинските мистерии. — Б.пр.

Военен кораб с два реда гребци — Б.р.