Вождът на цялата турска армия, Хюсеин паша, се спаси с бягство на бърз анадолски кон, но само за да получи в Стамбул копринено въже от ръцете на султана. От блестящата турска армия само малки групи успяха да отърват главите си здрави и читави от погрома. Войската на Жечпосполита си подаваше взаимно последните части от Хюсеиновата конница, като полевият хетман ги подгонваше към великия, той пък към литовските хетмани, те отново към полевия и така вървеше, докато не загинаха почти всички. От еничарите едва ли се спаси някой. Целият грамаден стан се обля в кръв, смесена с дъжд и сняг, а толкова много трупове лежаха, че само студовете, гарваните и вълците предотвратиха епидемията, която обикновено се явява от гниещите тела. Полските войски бяха обхванати от такъв голям боен ентусиазъм, че още неотдъхнали добре след боя, превзеха Хотим. От самия стан беше взета огромна плячка. Сто и двайсет оръдия, а заедно с тях триста знамена и други символи изпрати великият хетман от онова поле, на което вече за втори път през тоя век полската сабя се радваше на бележит триумф.
Самият пан Собески влезе в натегналия от злато и скъпоценности шатър на Хюсеин паша и от него разпрати по бързи куриери на всички страни вест за щастливата победа. След това конницата и пехотата, всичките полски, литовски и казашки хоронгви, цялата войска се събра и застана в боен ред. Отслужен бе благодарствен молебен и на същия този плац, на който само до вчера муезините викаха: „Ляха ил Аллах“! — звучеше песента: „Те Deum laudamus“ 257 257 Тебе Бога хвалим (лат.). — Бел.прев.
.
Хетманът слушаше богослужението и песните, паднал ничком, а когато стана, сълзи на радост течаха по достойното му лице. При тая гледка рицарските маси, още необърсали кръвта от себе си, още разтреперани от напрежението на боя, нададоха трикратен гръмък възглас:
— Vivat Joannes victor!
А след десет години, когато негово величество крал Ян ІІІ превърна в прах турската мощ при Виена, тоя възглас се повтаряше от море до море, от планини до планини, навсякъде по света, където камбани зовяха верните на молитва…
С това свършва поредицата от книги, писани няколко години и с голям труд — за укрепване на сърцата.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5204
Издание:
Хенрик Сенкевич. Пан Володиовски
Полска, второ издание
Преводач: Димитър Икономов
Редактор: Мирослава Бенковска
Коректор: Галина Даскалова
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Стефка Иванова
На корицата — фрагмент от картина (1880) на художника Ян Матейко „Собески изпраща писмо до папата след битката при Виена“ (1683)
Книгоиздателска къща „Труд“, 2001 г.
ISBN: 954-528-222-3
Войската не била получила възнаграждението си, та отказала повече да се подчинява и почнала да се обединява в така наречения Свещен съюз, за да принуди да й се плати дължимото. — Бел.прев.
Прочут полски рицар, герой от средновековието. — Бел.прев.
Скръб (лат.). — Бел.прев.
Богиня на войната у римляните (лат.). — Бел.прев.
Маршал (председател) на Свещения съюз. — Бел.прев.
Монах от католическия орден на паулините. — Бел.прев.
Съд, който се събира през междуцарствие. — Бел.прев.
Търпение (лат.). — Бел.прев.
Не е достатъчно (лат.). — Бел.прев.
Две седморки. — Бел.прев.
Опитност (лат.). — Бел.прев.
Фигуративно (лат.). — Бел.прев.
Мълком, тихо (лат.). — Бел.прев.
Река в митологията, която обгражда задгробния свят. — Бел.прев.
По такъв начин (лат.). — Бел.прев.
Опасността (лат). — Бел.прев.
Под влияние (лат). — Бел.прев.
Местно събрание на шляхтата; генерален сеймик — събрание на шляхтата от цяла област. — Бел.прев.
Епископ (обикновено кардинал), глава на католическата църква в дадена страна. — Бел.прев.
Свикване на предизборен сейм (парламент), който да подготви избора на нов крал. В стара Полша през тоя период кралят не е бил наследствен, а изборен. — Бел.прев.
Съм (лат.). — Бел.прев.
Слава и украса (лат.). — Бел.прев.
Веселба (лат.). — Бел.прев.
Читать дальше