Шарл Костер - Тил Уленшпигел

„Доносчикът — каза той, — който случайно бил останал в Дамме, вместо да отиде в Брюге да изхарчи парите си във веселби и гуляи, както често става през тия религиозни празненства, бил излязъл на портата си, като порядъчен човек да подиша малко чист въздух. И там той видял един човек, който вървял по улица Херон. Щом съзрял тоя човек, Клаас го пресрещнал и поздравил. Бил облечен в дрехи от черен плат. Той влязъл в къщата на Клаас и вратата останала полуотворена. Като искал да разбере кой е тоя човек, доносчикът влязъл в преддверието и чул, че Клаас приказвал в кухнята с чужденеца за някой си Йос, негов брат, който бил между пленените протестантски войски и заради това бил осъден близо до Екс на смърт върху колело. Чужденецът казал на Клаас, че парите, които е получил от брат си, са пари, спечелени от простотията на бедния народ, и затова трябва да ги употреби за възпитаване на сина си в протестантска вяра. Той придумвал също Клаас да напусне лоното на нашата майка светата църква и изрекъл други нечестиви слова, на което Клаас отговорил само с думите: Жестоки палачи! Клетият ми брат!“ По тоя начин обвиняемият е похулил светия отец папата и негово кралско величество, като ги обвинил в жестокост, задето са наказали справедливо ереста като престъпление срещу небесните и земни владетели. Когато човекът се нахранил, доносчикът чул, че Клаас извикал: „Клети Йос, нека господ те приеме сред своето сияние, те бяха жестоки към тебе.“ Така той е обвинил дори бог в нечестивост, смятайки, че той може да приеме еретици в своето небе. А Клаас не преставал да повтаря: „Клетият ми брат!“ Тогава чужденецът се разярил като протестантски проповедник и извикал: „Ще загине великият Вавилон, римската блудница 100 100 „Римската блудница“ — католическата църква, възглавявана от римския папа. , и ще стане убежище за дяволите и скривалище за всички гадни птици!“ Клаас повтарял: „Жестоки палачи! Клетият ми брат!“ А чужденецът продължил и казал: И ангелът ще вдигне камък, голям като воденичен хромел. И ще го хвърли в морето и ще каже: „Тъй ще бъде хвърлен великият Вавилон и никой не ще го намери.“

„Господине — казал Клаас, — вашата уста е изпълнена с гняв, но кажете ми, кога ще настъпи царството, в което кротките по сърце ще могат да живеят в мир на земята?“

„Никога — отговорил чужденецът, — докато царува антихристът — папата, който е враг на всяка истина.“ „Ах — казал Клаас, — вие говорите без уважение за нашия свети отец. Той сигурно не знае за жестоките мъчения, с които се наказват клетите протестанти.“ Чужденецът отговорил: „Той знае много добре, защото той разпраща заповедите си, той — чрез императора — нарежда да ги изпълняват, а сега чрез краля, който пък с удоволствие използува конфискацията, наследява покойните и на драго сърце създава процеси срещу богаташите, под предлог, че са еретици.“ Клаас отговорил: „Разправят се такива неща във Фландрия и аз трябва да ги вярвам; човешката плът е слаба, дори ако тая плът е кралска. Клети Йос.“ И с тия думи Клаас е дал да се разбере, че негово величество наказва поради отвратителното си користолюбие. Чужденецът поискал да го убеждава още, но Клаас му отговорил: „Моля, господине, да не ми приказвате подобни думи, защото, ако някой ги чуе, ще възбудят срещу мене тежък процес.“

Клаас станал, за да отиде в зимника и се върнал оттам с кана бира. „Ще затворя вратата“ — казал той и доносчикът не могъл да чуе вече нищо, тъй като трябвало да излезе бързо от къщата. Но вратата била наново отворена по мръкнало. Чужденецът излязъл, но скоро пак се върнал, почукал и казал: „Клаас, студено ми е; няма де да спя; подслони ме у вас; никой не ме видя, че съм дошъл, градът е пуст.“ Клаас го прибрал, запалил фенер и го видели как завел еретика по стълбата в малката таванска стая с прозорец към полето…

— Кой друг е могъл да донесе всичко това — извика Клаас, — ако не ти, зъл рибарю? Аз те видях в неделя на прага на твоята къща, изправен като върлина и загледан уж в летящите лястовици.

И посочи с пръст Йос Грипстюивер, старейшината на рибарите, чиято грозна муцуна личеше сред множеството.

Като видя, че Клаас се издаде по тоя начин, рибарят се усмихна злобно. Всички мъже, жени и девойки в тълпата си казаха:

— Клетият човечец, неговите собствени думи бездруго ще му докарат смъртта.

Но секретарят продължи:

— През нощта еретикът и Клаас разговаряли дълго, както и още шест нощи, като еретикът правел жестове на заплахи или благословии и вдигал ръце към небето, както правят еретиците. Изглеждало, че Клаас одобрява думите му.