Шарл Костер - Тил Уленшпигел

И Уленшпигел удари пак на бяг.

Когато влезе в Дамме, кучетата пред портите се нахвърлиха с джафкане да хапят краката му. От шума жените наизлязоха и почнаха да му говорят вкупом:

— Отде идеш? Знаеш ли какво става с баща ти? Де е майка ти? И тя ли е с него в затвора? Ох, дано не го изгорят!

Уленшпигел хукна още по-бързо.

Той срещна Нел и тя му каза:

— Тил, не си отивай в къщи: общинските власти поставиха там пазач в името на негово величество.

Уленшпигел се спря:

— Нел — каза той, — вярно ли е, че баща ми Клаас е в затвора?

— Да — рече Нел, — и Зуткин плаче пред затвора.

Тогава сърцето на блудния син преля от мъка и той каза на Нел:

— Ще ида да ги видя.

— Не прави това — рече тя, — а по-добре послушай Клаас, който ми каза, преди да го арестуват: „Скрий жълтиците; те са в задната част на камината.“ Първо трябва да скриеш тях, защото те са едничкото, което остава на клетата Зуткин.

Без да я слуша, Уленшпигел отърча до затвора. Там видя Зуткин, седнала на прага; тя го прегърна и останаха и двамата да плачат.

Насъбра се заради тях тълпа народ пред затвора, но дойдоха стражарите и казаха на Уленшпигел и Зуткин да се махат колкото може по-бързо.

Майката и синът отидоха в къщицата на Нел, съседна на тяхната къща, дето пазеше един от ландскнехтите, изпратени от Брюге поради страх от смутове, които можеха да станат през време на съденето и на екзекуцията. Защото жителите на Дамме много обичаха Клаас.

Войникът беше седнал на каменната настилка пред портата и се мъчеше да изсмуче от една бутилка последната глътка ракия. Когато видя, че вътре няма вече нищо, той хвърли бутилката на няколко крачки, измъкна сабята си и почна да разкъртва с нея настилката.

Потънала в сълзи, Зуткин влезе в къщата на Катлин.

А Катлин клатеше глава и думаше:

— Огън! Пробийте дупка: душата иска да излезе!

Камбаната, на която казваха borgstorm (градска буря), призова съдиите в съдилището и те се събраха във Vierschare в четири часа около липата на правосъдието.

Заведоха Клаас пред тях и той видя, насядали под балдахин, съдията на Дамме и от двете му страни и срещу него — кмета, помощник-кметовете и писаря.

Когато заби камбаната, събра се много народ.

Мнозина казваха:

— Съдиите не са дошли тук да раздават правосъдие, а да слугуват на императора.

Писарят обяви, че в предварителното си заседание във Vierschare около липата съдът е решил въз основа на доносите и на свидетелските показания да се арестува Клаас, въглищар, родом от Дамме, съпруг на Зуткин, дъщеря на Жустен. „Сега — добави той — ще се пристъпи към разпита на свидетелите.“

Пръв бе разпитан съседът на Клаас Ханс Барбие. След като положи клетва, той каза:

— Заклевам се в спасението на душата си и твърдя положително, че от седемнадесет години познавам изправения пред съда Клаас; че той винаги е живял честно и съобразно с повеленията на нашата майка светата църква; че никога не е приказвал оскърбително за нея; че доколкото зная, никога не е давал подслон на никой еретик, нито е укривал книгата на Лютер, нито е споменавал за същата книга, нито е сторил каквото и да е, за което може да бъде заподозрян, че е нарушил законите и наредбите на империята. Бог и всички светци да ми бъдат на помощ!

След него бе разпитан Ян ван Роозбеке, който каза, че през време на отсъствието на Зуткин, жената на Клаас, няколко пъти му се сторило, че чува в къщата на обвиняемия два мъжки гласа и често пъти вечер след часа за прибиране виждал в една таванска стаичка светлина и двама души, които си приказвали, единият от които бил Клаас. Той не могъл да каже дали другият човек е бил еретик, или не, тъй като той бил надалеч. „Колкото за Клаас — добави той, — ще кажа, без да си кривя душата, че откак го познавам, той винаги най-редовно се причестява както на Великден, така и по големите празнини, ходеше на литургиите всяка неделя освен в деня на кръвта господня и следните. Бог и всички светии да ми бъдат на помощ!“

Запитан, дали не е видял Клаас в странноприемницата „Синята кула“ да продава индулгенции и да се подиграва с чистилището, Ян ван Роозбеке отговори, че наистина Клаас е продавал индулгенции, но без пренебрежение и подигравки и че самият той, Ян ван Роозбеке, бил купил от него индулгенции. Същото искал да стори и Йос Грипстюивер, старейшината на рибарите, който бил там между другите посетители.

Тогава съдията каза, че ще бъдат обявени фактите и деянията на Клаас, за който той е изправен пред съда на Vierschare.