Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Той, който дотогава не искаше да ме види, ме повика, за да ми каже да се пазя от огъня на тялото си, който щял да ме закара в огъня на ада. А аз не можех да сторя нищо, освен да плача, защото наистина в мен гори огън. И той издъхна в ръцете ми.

— О! — добави тя. — Оня, който би отмъстил на Спелле за смъртта на обичния ми и мил Михиелкин, ще стане мой господар завинаги и аз ще му се подчинявам като кучка.

Докато тя говореше, пепелта на Клаас удряше гърдите на Уленшпигел. И той реши да окачи убиеца Спелле на бесилото.

Булкин — тъй се казваше момичето — се върна в Мьолестее, сигурно, че Питер дьо Роозе няма да й отмъщава, защото един говедар, който мина през Дестелберг, й съобщи, че свещеникът и гражданите заявили, че ако Спелле рече да стори нещо на Михиелкината сестра, те ще го закарат при херцога.

Уленшпигел отиде заедно с нея в Мьолестее и когато влезе в една ниска стая в къщата на Михиелкин, видя портрета на някакъв сладкар и предположи, че това е портретът на покойника.

И Булкин му каза:

— Това е портретът на брат ми.

Уленшпигел взе портрета и на излизане каза:

— Спелле ще бъде обесен!

— Как ще го направиш? — рече тя.

— Ако знаеше как — каза тон, — не би изпитала никакво удоволствие да видиш как ще стане.

Булкин поклати глава и рече тъжно:

— Ти нямаш никакво доверие в мене.

— Та не е ли — рече той — извънредно доверие това, дето ти казвам „Спелле ще бъде обесен!“, тъй като само за тия думи ти можеш да ме пратиш на бесилото преди него.

— Право е — каза тя.

— И тъй — отвърна Уленшпигел — иди ми намери хубава глина, двойна кана бира, чиста вода и няколко къса говеждо месо. Всичко поотделно. Говеждото — за мене, бирата — за говеждото, водата — за глината, а глината — за портрета.

Докато ядеше и пиеше, Уленшпигел умесваше глината и от време на време глътваше по някое късче и отнел, но не забелязваше това, тъй като разглеждаше много внимателно портрета на Михиелкин. Когато умеси глината, той направи от нея маска с нос, уста, очи и уши, която толкова приличаше на портрета на покойния, че Булкин се смая.

Сетне той сложи маската в печката и когато тя изсъхна, боядиса я в мъртвешки цвят и изрисува ужасените очи, измъченото лице и гърчовете на умиращ човек. Момичето вече не се изумяваше, а гледаше маската и не можеше да откъсне очи от нея; побледня цялото, закри лице и треперещо рече:

— Това е той, моят клет Михиелкин!

Той направи също и два кървави крака.

Тя надви уплахата си и каза:

— Благословен да бъде убиецът на убиеца!

Уленшпигел взе маската и краката и рече:

— Трябва ми един помощник.

Булкин отговори:

— Иди в кръчмата „Синята гъска“ при съдържателя Йоос Нанеамот Ипр. Той беше най-добрият другар и приятел на брат ми. Кажи му, че си изпратен от Булкин.

Уленшпигел направи това, което му каза тя.

Свършеше ли кървавите си дела, началникът на полицията Спелле отиваше в „Сокола“ да пие топла смес dobbele clauwaert с канела и вино от Мадейра. Поради страх от бесило тук не смееха да му откажат нищо.

Питер дьо Роозе си бе възвърнал смелостта и бе дошъл отново в Мьолестее. Той вървеше навсякъде подир Спелле и неговите агенти, за да бъде закрилян от тях. Понякога Спелле черпеше. И те изпиваха заедно и весело парите на жертвите.

Сега кръчмата „Сокола“ не се посещаваше тъй, както в предишните хубави времена, когато селището живееше радостно, когато служеше на бога по католически и не беше измъчвано заради вярата. Сега то бе сякаш в траур, както личеше от многобройните празни или заключени къщи, от пустите улици, дето бродеха няколко измършавели кучета, които търсеха из боклуците гнили неща за храна.

Само за двамата злодейци имаше още място в Мьолестее. Наплашените жители на селцето ги виждаха денем, като отбелязваха безочливо къщите на бъдещите жертви и съставяха списъци на смъртници, а вечер, когато се връщаха от „Сокола“, пеейки мръсни песни, а двама агенти, пияни като тях, вървяха подире им въоръжени до зъби, за да ги пазят.

Уленшпигел отиде в „Синята гъска“, при Йоос Лансам, който беше зад тезгяха си.

Уленшпигел извади от джоба си малко шишенца ракия и му каза:

— Булкин продава от същата две бъчви.

— Ела в готварницата — рече съдържателят.

Когато отидоха там, съдържателят затвори вратата и го погледна втренчено:

— Ти не си никакъв търговец на ракия; какво значат твоите смигания? Кой си ти?

Уленшпигел отговори:

— Аз съм синът на Клаас, който бе изгорен в Дамме! Пепелта на покойния удря гърдите ми: искам да убия Спелле, убиеца.