Кен Фолет - Опасно богатство

Хю проследи с поглед Рейчъл, която мина през салона и отиде до мястото, където Мики и баща му разговаряха със сестрата на Едуард, Клемънтайн, леля Маделин и младата леля Биатрис. Сега Мики се обърна към Рейчъл и й посвети цялото си внимание: стисна ръката й и й каза нещо, което я разсмя. Мики винаги разговаряше с три-четири жени.

Въпреки това Хю изобщо не харесваше идеята, че Флорънс по нещо прилича на Мики. Тя бе привлекателна и, също като него, се радваше на много внимание, но у Мики имаше нещо вулгарно или поне така смяташе Хю.

Той се приближи към Флорънс, едновременно развълнуван и нервен.

— Лейди Флорънс, как сте?

Тя се усмихна ослепително.

— Каква невероятна къща!

— Харесва ли ви?

— Не съм съвсем сигурна.

— Повечето хора така казват.

Тя се разсмя, сякаш забележката му бе особено остроумна, и той изпита безкрайно задоволство. След миг Хю продължи:

— Много е модерна, нали знаете. Има пет бани! А един грамаден парен котел в мазето подгрява цялата къща с помощта на специални тръби, по които минава гореща вода.

— Може би каменният кораб на върха на фронтона вече е прекален.

Хю снижи гласа си:

— И аз така мисля. Напомня ми за кравешка глава, закачена пред месарски магазин.

Тя отново се разсмя. Хю бе много доволен, че е в състояние да я разсмее. Реши, че би било хубаво да я отдалечи от тълпата.

— Елате да разгледаме градината — предложи й.

— Ах, прекрасно!

Съвсем не бе прекрасно, като се има предвид, че градината току-що бе насадена, но това нямаше никакво значение. Поведе я към терасата, но там го причакваше Огъста, която го стрелна с неодобрителен поглед и каза:

— Лейди Флорънс, колко мило от ваша страна, че се отбихте! Едуард ще ви покаже градината.

Сграбчи ръката на стоящия наблизо Едуард и го отпрати заедно с Флорънс, преди Хю да успее да каже каквото и да било. Той стисна зъби безсилно и се закле, че няма да остави нещата така.

— Хю, скъпи, знам, че искаш да си поговориш с Рейчъл — заяви тя.

После го хвана под ръка и го поведе обратно в салона, а той не можеше да направи нищо. Нямаше как да й се противопостави, освен ако не издърпаше ръка си и не направеше сцена. Рейчъл бе застанала при Мики Миранда и баща му.

— Мики, искам баща ти да се запознае с братовчеда на съпруга ми, господин Самюъл Пиластър.

И след тези думи отведе Мики и баща му нанякъде, оставяйки Хю отново с Рейчъл.

Рейчъл се разсмя:

— Не можеш да спориш с нея.

— Да, все едно да спориш с движещ се с пълна пара локомотив — изфуча Хю. През прозореца виждаше турнюра 3 3 Турнюр — възглавничка с пълнеж от конски косъм, която служи като подложка под гърба на много разкроени и декорирани поли. Била е модерна в края на XIX век. — Бел.прев. на роклята на Флорънс, който се полюшваше до Едуард, докато двамата навлизаха в градината.

Рейчъл проследи погледа му и го подкани:

— Върви след нея.

Той се усмихна.

— Благодаря! — и побърза да ги последва.

Когато ги настигна, му хрумна една пакостлива идея. Защо да не се включи в играта на леля си и да отдели Едуард от Флорънс? Огъста щеше да побеснее от яд, когато разбереше — обаче си струваше да понесе гнева й, за да прекара няколко минути насаме в градината с Флорънс. „Да върви по дяволите!“, помисли си.

— О, Едуард — обърна се към братовчед си, — майка ти ме помоли да те изпратя при нея. Тя е във фоайето.

Едуард не се усъмни в думите му: свикнал бе майка му неочаквано да променя решенията си. Затова само каза:

— Моля, извинете ме, лейди Флорънс — остави ги и влезе в къщата.

Флорънс попита:

— Тя наистина ли ви изпрати да го повикате?

— Не.

— Толкова сте лош! — възкликна девойката, но се усмихваше.

Той се вгледа в очите й, потопи се в благотворните лъчи на одобрението й. По-късно щеше да си плати скъпо и прескъпо, но би изтърпял и много повече за една такава усмивка.

— Елате да разгледаме овощната градина — предложи й.

Огъста искрено се забавляваше с Папа Миранда. Такъв нисък, набит селянин! Той бе толкова различен от гъвкавия си елегантен син. Огъста беше много привързана към Мики Миранда. В негово присъствие тя винаги се чувстваше по-женствена, въпреки че бе толкова млад. Той я гледаше по един особен начин — сякаш е най-желаното нещо, което някога е виждал. Имаше моменти, когато й се искаше той да направи нещо повече. Това бе глупаво желание, разбира се, но независимо от това понякога го изпитваше.