Кен Фолет - Опасно богатство

При стареца имаше една гостенка, която тъкмо казваше разпалено:

— Срамота е, че не се чувствахте достатъчно добре и не дойдохте на кралския прием, господин Пиластър!

Мики би могъл да й обясни, че това не е правилният начин да говориш на един Пиластър.

— Напротив, радвам се, че имах това извинение! — Сет прочисти гръмко гърлото си. — Не разбирам защо трябва да коленича пред хора, които през живота си не са изкарали сами дори и пени!

— Но принцът на Уелс… такава чест!

Сет не бе в настроение да търпи да му противоречат — всъщност той рядко позволяваше подобно нещо — и сега отсече:

— Млада госпожо, името Пиластър е познато като гаранция за честна търговия в кътчета на земното кълбо, където никога не са и чували за принца на Уелс!

— Ама, господин Пиластър, човек може да си помисли, че не одобрявате кралското семейство! — настоя жената с насилено игрив тон.

Сет не се бе държал игриво през последните седемдесет години:

— Не одобрявам безделието — отвърна той. — В Библията е казано: „Ако не иска някой да работи, той нито да яде“. Това го е написал свети Павел във второто си послание до солунците, глава трета, стих десет. Той обаче никъде не споменава, че думите му не важат за кралски особи.

Жената смутено се оттегли.

Мики потисна усмивката си и каза:

— Господин Пиластър, позволете да ви представя баща си, сеньор Карлос Миранда, който идва на посещение от Кордоба.

Сет разтърси ръката на Папа.

— Кордоба, а? Банката ми има офис в столицата ви, Палма.

— Много рядко ходя до столицата — спомена Папа. — Имам ранчо в провинция Санта Мария.

— Значи сте в бизнеса с говеждо.

— Да.

— Проучете замразяването.

Папа се обърка и Мики му обясни:

— Някакъв човек е изобретил машина, която поддържа месото студено. Ако намерят начин да я монтират на корабите, ще можем да превозваме прясно месо по цял свят, без да се налага да го осоляваме.

Папа са намръщи:

— Това може да ни се отрази зле. Аз имам голяма фабрика за сол.

— Затворете я — каза Сет. — Насочете се към замразяването.

Папа никак не обичаше да му нареждат какво да прави и Мики леко се разтревожи. В този миг забеляза с периферното си зрение Едуард.

— Папа, искам да те запозная с най-добрия си приятел. — Успя да отдалечи баща си от Сет. — Позволи ми да ти представя Едуард Пиластър.

Папа измери Едуард със студен, проницателен поглед. Едуард не бе особено привлекателен — метнал се бе на баща си, не на майка си — но приличаше на здраво фермерско момче, беше мускулест и имаше светла кожа. Гуляите до късно и големите количества вино не му се бяха отразили, поне засега. Папа поклати глава и подметна:

— Вие двамата сте приятели от много години.

— Сродни души сме — заяви Едуард.

Папа се намръщи, защото не разбираше.

Мики се намеси:

— Може ли да поговорим малко по работа?

Слязоха от терасата и отидоха на оформената наскоро поляна. Лехите по края бяха засадени само преди дни и все още представляваха просто разкопана пръст и мънички храсти.

— Папа направи някои много големи покупки тук. Сега трябва да организира превоза и финансирането им — продължи Мики.

— Това може да е първата сделка, първият ти скромен принос в семейната банка.

Едуард се заинтригува:

— С удоволствие ще ви свърша работа — обърна се той към Папа. — Искате ли да дойдете в банката утре сутринта, за да договорим всичко необходимо?

— Ще дойда — отвърна Папа.

Мики се намеси:

— Я ми кажи, какво ще стане, ако корабът потъне? Кой губи — ние или банката?

— Никой — обясни самодоволно Едуард. — Товарът ще бъде застрахован в „Лойд“. Можем просто да приберем парите от застраховката и да ви изпратим стоката отново. Вие не плащате, преди да си получите пратката. А какъв е товарът, впрочем?

— Пушки.

Лицето на Едуард помръкна.

— О! В такъв случай не можем да ви помогнем.

Мики се озадачи.

— Защо?

— Заради стария Сет. Той е методист, както знаеш. Е, цялото семейство е такова, обаче старият Сет е много по-набожен от останалите. Както и да е. Той няма да финансира продажби на оръжие, а пък като старши партньор именно той налага политиката на банката.

— Мътните да го вземат! — изруга Мики и притеснено стрелна с очи баща си. За щастие, Папа не бе разбрал разговора им.

Сърцето на Мики се сви. Нямаше начин планът му да се провали заради нещо толкова глупаво като религиозните убеждения на Сет — нали?

— Проклетият лицемер е на практика мъртъв, защо ще се меси?