Владислав Реймонт - Селяни

— От добро сърце съм донесъл това за нея, па и някоя броеница ще добавя до Преображение господне. Добра беше тя за бедните, рядко има такива на света, добросърдечна.

— Истина си е, добро сърце имаше тя, истина! А може би и поради това трябваше толкова да изстрада! — шепнеше Настка и гледаше с тъжни очи наоколо.

Откъм Липци се разнесе звън за вечерня, а понякога се дочуваше тропот на коли, клепане на коси и далечни далечни песни. Златистият прах на залеза почна да покрива цялото село, всички поля и гори.

Просякът стана, вдигна кучето, оправи торбичките си и като се подпря на патериците, рече:

— Останете си сбогом, мили хора!

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5903

Издание:

Владислав Реймонт. Селяни

Полска. Второ издание

Редактор: Стефан Илчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Дадена за набор 30.XI.1978 г.

Подписана за печат февруари 1979 г.

Излязла от печат март 1979 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 64,1/2.

Издателски коли 54,18. Тираж 60 125

Цена 8,60 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракити“ 2

Редакционна колегия:

Александър Муратов, Ангел Тодоров, Богомил Райнов, Божидар Божилов, Васил Колевски, Владимир Филипов, Георги Димитров-Гошкин, Димитър Методиев, Димитър Стоевски, Емил Георгиев, Ефрем Каранфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Лиляна Стефанова, Любомир Тенев, Людмила Стефанова, Нино Николов, Петър Динеков, Светозар Златаров, Симеон Русакиев, Славчо Васев, Стефан Дичев, Стефан Станчев

Народен поздрав у католиците поляци. — Б.пр.

Полска монета, равна на 15 тогавашни копейки. — Б.пр.

Безимотни селяни, които нямат дори свои къщи. — Б.пр.

Мярка за земя, равна на 5,6 декара. — Б.пр.

Окапала горска шума и борови иглички, с които през зимата запушват пролуките между гредите на къщите. — Б.пр.

Понеже на евреите религията им забранява да работят каквото и да било в събота, най-бедните и презрени поляци, ходят да им палят печките. — Б.пр.

Храна, разрешена за правоверни израилтяни. — Б.пр.

Подразбира се полското въстание от 1863 г. — Б.пр.

Бележити манастири с чудотворни икони — първият във Вилно, вторият в Ченстохова, третият на различни места в Полша. — Б.пр.

Голомб, Големб — гълъб. — Б.пр.

Полската миля е равна на 7 км и 467 м. — Б.пр.

Типично полско име на куче като нашето Шаро — Б.пр.

Град в Полша. — Б.пр.

Официално съобщаване за годеж от свещеника в черква при литургия. — Б.пр.

В притвора на католишките черкви има съдове със светена вода, в която влизащите си потапят пръстите и тогава се прекръстват. — Б.пр.

Народен обичай: момите ходят с дълги коси и гологлави, женените — с рязани и забрадени. — Б.пр.

Селяни от Северна Полша. — Б.пр.

Празничното облекло на момите е от по няколко фусти една върху друга. — Б.пр.

Плетена шапчица, която носят омъжените жени. — Б.пр.

13 декември. — Б.пр.

Коледна католическа песен. — Б.пр.

Въстанието от 1863 г. — Б.пр.

Селяни, които в миналото не са били крепостни роби на дворяните и са имали свой имот. — Б.пр.

Кобуз — вид сокол. — Б.пр.

Обичай е у поляците да превързват спуканите глинени съдове с тел. — Б.пр.

Сиренето го изстискват в кърпи, после ги махат. — Б.пр.

Католически църковен обред: свещеникът посипва главите на богомолците с малко пепел в знак на покаяние. — Б.пр.

Понеже нямат клозети, там ходят по нужда. — Б.пр.

Алюзия за лесния поминък на образованите хора, които пишели с гъше перо и изсушавали писаното с пясък. — Б.пр.

Великденски обичай: обливане хората с вода, подобно на нашето ивановденско окъпване. — Б.пр.

В селата всяка къща има по задължение някакъв ръчен уред за гасене на пожар, особено опасен за дървените къщи със сламени покриви. — Б.пр.