Владислав Реймонт - Селяни

Антек слушаше внимателно, понеже новината силно го заинтригува, но не се обади, а Ханка и Клембовица съжаляваха искрено Тереска и започнаха да предсказват най-лошото, което можеше да я сполети. Накрай Ягустинка ги прекъсна:

— Кучешка правдина си е това! Ами, запилее се някой мъжкар за цели години по света, жена самичка остави, па сетне, като й се случи нещо на сиротата, може и да я заколи! И викнат из едно гърло всички: удри, бре, утрепи я! Та право ли е това? На мъжа никой не задирва, нему като на куче е позволено и никой за това лоша дума няма да му продума! От глупав по-глупав е тоя ред на света. Ами как, жената не е ли жив човек, или тя е от дърво издялана? Щом трябва да се отговаря, нека и любовника да си плати дела, нали и двоицата еднакво са грешили. Защо пък за него да е само наслада, а тя само да си оплаква дните?

— Ех, мили мои, така е наредено, откак свят светува, така ще си и остане — пошепна Клембовица.

— Ще остане да се разсипва народа, да се радва дявола. Но аз другояче бих наредила: тръгне ли някой с чужда жена, да си я вземе за всякога, па ако не ще, че друга му се харесала повече, да му наложат хубаво задника и в дранголника!

Антек се разсмя на нейната разгорещеност, а тя скочи с крясък към него.

— Тебе ти е смешно, а? Разбойници такива! Всяка ви е най-мила, докато ви падне в ръцете! Па сетне й се присмиват отгоре!

— Разкрякала си се като сврака на дъжд! — подхвърли той неразположено.

Тя отърча по селото и се върна чак привечер, но доста разплакана.

— Какво ти се е случило? — попита я Ханка разтревожено.

— Какво ли, нагледах се на човешки мъки, та чак свят ми се замая. — И тя се разплака пак и продължи да разказва през сълзи и хлипания: — Козеловица подбра Яшек у себе си и вече всичко му разправи.

— Ако не е била тя, друга е щяла да му каже. Такива работи не могат да се укрият.

— Казвам ти аз на тебе, нещо лошо се готви в тая къща! Отърчах до дома им, никого няма. Сега назърнах, седят и той, и тя и плачат, на масата наслагани подаръците, дето й донесъл. Божичко, тръпки ме побиха, като че ли в гроб, а не в къща надникнах. Нищо не си приказват, а плачат. Майката на Матеуш ми разправи какво било, косата на главата ми настръхна!

— Не знаеш ли дали е приказвал за Матеуш? — попита неспокойно Антек.

— Така му се заканва, че бог да е на помощ! Яшек няма да му прости това, няма!

— Бъди спокойна, и Матеуш няма да иде да му се моли за прошка — отвърна ядосано Антек и без да слуша по-нататък, изтича към Подлесието да предупреди приятеля си.

Намери го чак у Шимекови, седяха там до стената с Настуша и си приказваха нещо тихичко. Той веднага го повика и като извървяха доста път, разправи му всичко.

Матеуш чак се задави и се разпсува.

— Триста гръмотевици да треснеха такава новина!

Те се връщаха към селото. Матеуш се мръщеше и дишаше болезнено и тежко.

— Виждам, че ти е тежко и мъчно — подхвърли предпазливо Антек.

— За нея ли да жаля, тя ми беше като кокал в гърлото. Друго нещо ме мъчи мене.

Антек се учуди, но не му се искаше да го разпитва.

— Време не би ми стигнало, ако взема да жаля за всяка! Падна ми в ръцете, взех. Който и да беше, щеше да направи същото! Ама и то из носа ми е излезнало, че колко хленчове и укори съм се наслушал, стига ми и престига. Бягал съм, а тя като сянка подире ми. Нека и Яшек сега да й се понарадва. Не любовница ми е в главата сега, а съвсем друго нещо.

— Навярно, че трябва да се жениш вече.

— Тъкмо това. И Настка сега същото ми думаше.

— В селото момичета с лопата да ги ринеш, лесно ще си избереш.

— Отдавна вече съм се вгледал в една — откъсна се неволно от устата му.

— Тогава покани ме за годежар и прави сватба, ако ще би веднага след жътвата.

Това предложение не се хареса на Матеуш. Той се начумери и заприказва за Яшек, па като узна всичко, каквото имаше, започна да разправя за стопанството на Шимек, като при това уж неволно се изпусна, че Йенджих тайно казал на Настка, че Доминиковица се канела да подава в съда жалба за дела на Ягуша от имота на Мачей.

— Тате й е приписал, никой не й го спира. То се знае, че самия имот няма да дам, но ще й го заплатя честно, колкото струва! Крамолиица недна, иска по съдилища да се влачи!

— Истина ли е, че Ягуша върнала приписа на Ханка? — попита Матеуш предпазливо.

— Това нищо не значи, нали не се е отказала пред нотариуса.

При тия думи Матеуш стана някак по-весел и като не можеше вече да се сдържа, час по час заговаряше за Ягуша и явно я хвалеше.