Владислав Реймонт - Селяни

Та и в Липци няколко дена след Роховото бягство усилено почнаха да се готвят за жътва. Набързо натъкмяваха ритли и киснеха във вира разсъхнали се коли, разтребваха плевните, та вратите им стоеха разтворени и от двете страни, тук-там из сенките на градините сучеха въжета за снопи и почти при всяка къща със звънтеж клепеха коси, жените бързаха да пекат хляб и да тъкмят, храна. От всичко това наставаше такава шетня и припряност, та селото изглеждаше като да е пред някакъв голям празник.

А понеже от другите села беше надошъл много народ, по улиците и при воденицата кипеше като на панаир, защото най-вече прииждаха да мелят жито, но за пакост водата бе тъй намаляла, та само един камък работеше, а и той едвам-едвам се въртеше. Но народът чакаше търпеливо реда си, че всеки искаше да има достатъчно брашно за жътвата.

Не бяха малцина и тези, които се трупаха пред дома на воденичаря да купуват брашно, разни булгури и дори готов хляб.

Воденичарят лежеше болен, но изглежда, че нищо не ставаше без негово позволение, тъй като викна на жена си, която седеше отвън при отворения прозорец:

— Па на жепечани ни за грош не давай, те водеха кравите си на поповия бик, нека сега свещеника да им даде на вересия и брашно.

Не помогнаха никакви молби и хленчове. Напразно се застъпваше и жена му за по-бедните. Заинати се той и никому, който бе водил кравата си при поповия бик, не позволи да се даде ни половин крина брашно.

— Щом им се харесва поповия бик, нека си го доят — подвикваше той.

Воденичарката също така нещо мърмореше, оправдаваше се и свиваше рамене, но колкото можеше, крадешком даваше на доста хора на вересия.

Дойде Клембовица и помоли за половин крина булгур от просо.

— Ако си платиш сега, ще вземеш, на вяра ни зрънце не давам.

Тя много се угрижи, защото, то се знае, беше дошла без пари.

— Томек държи страната на свещеника, нека иде и булгур да си изпроси от него.

Клембовица се докачи и рече предизвикателно:

— Истина е, че държи страната на свещеника и ще държи, но неговия крак вече няма да стъпи тука.

— Бълха ще ме ухапе! Опитайте се другаде да си мелете.

Жената си отиде силно загрижена, понеже нямаха нито грош в къщи, а като видя седналата при затворената ковачница ковачка, оплака й се от воденичаря и заплака.

А ковачката се обади на подбив:

— Само това ще ти кажа, че скоро ще му се свърши царството.

— Ех, кой може да навие врата на такъв богаташ, кой?

— Като направят една вятърница до неговата воденица, ще му го навият.

Клембовица чак се опули от смайване.

— Мъжа ми ще направи вятърница. Току-що отидоха с Матеуш да оглеждат материал в гората, на Подлесието при кръста ще я построят.

— Я виж… Михал прави вятърница, това и насън не ми е идвало! Ама нека, нека на тоя кожодер да му се посмъкне малко шкембето.

И тъй олекна на душата й, че тръгна по-бързо към дома си, но като видя Ханка, която переше пред къщи, отби се да сподели с нея неочакваната новина.

Антек майстореше нещо около колата и като чу разговора, рече:

— Право ти е казала Магда. Ковача купи вече на Подлесието от дворянина двайсет морги току до самия кръст и там ще направи вятърница! Воденичаря ще побеснее от яд, ама нека му поомекне малко муцуната! Толкова е омръзнал на всички, та никой няма да го пожали.

— Не знаете ли нищо за Рохо?

— Нищичко — рече той и някак бързо обърна лицето си на друга страна.

— Чудна работа, трети ден вече, а нищо не се знае какво става с него.

— Та малко ли пъти се е случвало — отиде някъде, а после пак си дойде.

— Кой от вас ще ходи на Ченстохова на манастира? — попита Ханка.

— Нашата Йевка и Мачуш ще идат. Това лято малцина от селото се тъкмят.

— И аз ще ида. Затова си препирам някои по-лекички дрехи за из път.

— Ама като че ли от други села мнозина се тъкмят.

— И те време са избрали, тъкмо по най-голямата работа — измърмори Антек, но на жена си не възразяваше, защото отдавна знаеше за какво бе дала обет да иде на манастира.

Бяха почнали да се разправят това-онова, когато дойде Ягустинка.

— Знаете ли какво — изкряска тя, — има-няма един час, откак си е дошъл Яшек от войската.

— На Тереска мъжа й! Ами нали тя казваше, че наесен по картофи щял да си дойде?

— Току-що го видях. Добре изглежда и страшно му е домъчняло за домашните му.

— Харно е момчето, ама и от лесните не е. Тереска у дома ли си е?

— Тя скубе лен на свещеника. Още не знае какво я чака в къщи.

— Пак ще се вдигнат разправии из село, нали ще му кажат още щом го видят?