Владислав Реймонт - Селяни

— Като не дадем пари, с какво ще го направят? — обади се един от групата.

— Глупак! Сами ще си вземат, не дадеш ли доброволно, и последната ти крава ще продадат, па и в дранголника ще идеш за упорство! Разбираш ли сега! Това не ви е дворянина — обърна се той към липчените, — с началника шега не бива. Казвам ви, правете, каквото ви заповядват, и благодарете богу, че не е по-лошо.

Тези, които мислеха същото, подкрепиха думите му, а старият Плошка след дълго мислене се обади неочаквано:

— Право казваш. На този народ Рохо разбърка ума и го тика към беда.

При тия думи се изстъпи един стопанин от Пшиленк и каза високо:

— Защото Рохо държи с господата 41 41 Полските дворяни. — Б.пр. и затова бунтува народа против управниците.

Върху него се спуснаха от всички страни и го нахокаха, но той не се уплаши и щом поутихнаха малко, пак извиши глас:

— А глупавите му помагат! Казах — и той се огледа с умни очи, — а комуто не се харесва, нека дойде при мене, в очите ще му кажа — глупците! Защото не знаят, че винаги така е било, че господата се бунтуват, подбуждат народа, докарват го до беда, па като дойде ред да се плаща, кой плаща? — селяните. Па като разквартируват казаци по селата ви, кой ще яде камшиците? Кой ще страда? Кого ще мъкнат по затворите? Само вас, селяните! А господата и зъб няма да обелят за вас, не, от всичко ще се откажат като юди, па отгоре и старшията ще гощават по чифлиците си.

— Защото колко им струва на тях народа? Толкова, колкото да пати зарад тях.

— Па ако можеха, още утре биха върнали крепостното робство — завикаха някои.

— Гжеля каже — започна пак той, — щом не дават да учим на наш език, тогава и ние нито грош не даваме за училище, ще се възпротивим. То се знае, на ратая е лесно да викне на господаря си: няма да ти работя, да ти пикая в паницата — и да избяга, за да не отнесе боя. Ама народа не може да избяга и за бунта ще си понесе тоягите, защото никой няма да подложи гърба си да го отмени… И ви казвам: по-евтино ще ви излезе да решите за училище, отколкото да се противите на властта. Истина, че няма да учат по нашенски децата ни, ама и така да е, пак не могат да ги направят руснаци, защото никой няма да разговаря и да казва другояче молитвите си, а тъй, както го е майка научила! Накрай ще ви кажа и това: да държим своята страна! Па ако господата се ядат помежду си, то не е наша работа. Нека се карат и ядат, и едните, и другите са ни толкова братя, че по-добре мор да ги измори!

Натрупаха се върху него и се развикаха като по бясно куче. Напразно воденичарят се зае да го защити, напразно я някои взеха негова страна. Привържениците на Гжеля му показваха вече пестници и може би щеше да стигне и до нещо по-лошо, но старият Причек викна:

— Стражарите слушат!

В миг всички утихнаха, а старият излезе пред тях и захвана почти ядосано:

— Светата истина каза човека: да пазим своето! Мълчи сега, ти си каза думата, сега позволи и други да си я кажат! Дерат гърлата си и мислят, че те са най-умните глави! То се знае, ако кряскането беше ум, всеки нищо и никакъв дърдорко би бил по-умен и от свещеника! Смейте се вие, синковци, ама аз ще ви кажа как беше в ония години, когато господата се бунтуваха; помня добре как ни замотаваха главите и ни се кълняха, че като се освободи Полша, и ние, селяните, ще бъдем свободни, и земя ще ни дадат, и гора, и всичко! Обещаваха, приказваха, па тук-там някой даде това, дето го имаме сега, но го наказаха и не облекчиха с нищо положението на народа! Слушайте господата, щом сте глупави, ама мене не могат ме измами. Знам аз какво нещо е тая тяхна Полша: то е само камшик по нашия гръб, да работиш на господата и да те притискат! Иди им вярвай…

— Няма ли кой да го цапне по муцуната, та да престане? — откъсна се нечий глас.

— А сега — продължаваше той — и аз съм също такъв господин, както и другите, имам свое право и никой не смее с пръст да ме барне! Там е за мене Полша, където ми е добре, където имам…

Подигравателни гласове се зачуха от всички страни в го прекъснаха:

— И свинята поквиква от задоволство и се хвали, като има кочина и пълно корито!

— И за това хранене получава после сопа и нож в гърлото!

— Един стражар го нашляпа на панаира, а казва, че никой не смее с пръст да го барне.

— Плямпа, ама има ум колкото една конска опашка.

— Голям господин, каквото си иска, това прави, то се знае, с въшките си се разхожда на свобода!

— И ланската ми шапка знае толкова!

— Не знае откъде пикае кокошка, а седнал да проповядва! Смъкльо такъв! Овен!