Владислав Реймонт - Селяни

Шествието вече завиваше по пътя към гробищата, когато дворянинът го застигна, слезе от колата си и тръгна отстрана на ковчега, страшно притискан, защото пътят бе тесен, гъсто насаден отстрани с брезички, а и житата го обграждаха от двете страни.

Когато свещениците престанаха да пеят, Доминиковица, хванала се за Ягна, прегърбена и полусляпа, запя по своему: „Който се в грижи“…

Не ще и дума, че всички й запригласяха усърдно и подкрепяха изплашените си души с тази сърдечна песен.

И с тази песен, пълна с някаква надежда, те влязоха в гробищата.

Най-личните стопани вдигнаха на рамената си ковчега, дори и самият дворянин заподпира на средата и го понесоха по жълтите пътечки между потъналите в цветя гробове, треви и кръстове, зад параклиса, където в гъсталака от лески и лиляци чакаше вече прясно изкопаният гроб.

Страшни плачове и крясъци раздрусаха въздуха.

Хоругвите и свещите наобиколиха дълбоката яма, народът се смеси, натискаше се и назърташе тревожно в жълтеникавия и празен ров…

Като изпяха още това-онова, свещеникът застана на купчината изхвърлен пясък, обърна се и рече гръмогласно:

— Народе! Християнски народе!

Изведнъж всички млъкнаха. Само камбаните ечеха отдалеко, а Южка, прегърнала с детските си ръце бащиния си ковчег, плачеше в забрава и нищо друго не гледаше.

Свещеникът смръкна енфие, кихна веднъж-дваж и като пренесе насълзените си очи по народа, рече силно:

— Братя, кого погребвате днес, кого?

„Мачей Борина!“ — казвате вие.

Пък аз прибавям: и първия стопанин, почтен човек и истински католик погребвате… Защото аз от години го познавам и мога да заявя, че той живя примерно, хвалеше бога, изповядваше се, причестяваше се, па и на бедните помагаше.

Казвам ви: помагаше! — повтори той, като дишаше тежко.

Плачове започнаха да се чуват наоколо и все по-често се откъсваха въздишки, а той пое въздух и продължи, само че по-жално:

— И умря си, бедният, умря!

Смъртта си го избра, както вълк избира най-тлъстия овен от стадото, и то посред бял ден, пред очите на всички, и никой не може да му попречи.

Както гръм удря в най-високото дърво, та то пада разцепено, така и той падна под лютата коса на смъртта.

Но той не е напълно умрял, както казва светото писание.

Защото ето го застанал този пътник пред вратата на рая, чука и се моли, и плаче жалостиво, докато свети Петър го попита:

— Кой си ти и що искаш?

— Борина съм аз от Липци и моля за божието милосърдие.

— Тъй ли много те измъчиха твоите братя, та напусна живота?

— Всичко ще кажа — отговаря Мачей, — само отвори ми врата, свети Петре, да се постопля макар мъничко от божието милосърдие, че съм изстинал като лед от земното лутане.

Свети Петър поотваря малко, но все още го не пуща и казва:

— Само че говори истината, че тук не можеш никого да излъжеш. Говори смело, душо, защо избяга от земята?

Мачей се строполи на колене, защото чу отдолу ангелско пение и звън от звънчета като във време на пренос в черква, и рече разплакан:

— Истината ще кажа като на изповед: не можах по-дълго да остана на земята, защото хората там вече като вълци въстават един срещу друг, защото там има само свади, караници и незачитане на бога… Не са хора това, свети Петре, не са това божи създания, а бесни псета, мръсни свине… И тъй лошо върви на земята, дето не може да се каже.

Изчезна всяко послушание, изчезна всяка почтеност, изчезна милосърдието, брат срещу брата въстава, деца срещу бащи и майки, жени срещу мъжете си, слуги срещу господарите… Никой никого не тачи, ни старост се почита, ни власт, ни свещеника дори…

Дявола царува в сърцата на хората и под негово водителство разпуснатост и пиянство, и злини се разрастват все по-бурно в душите.

Навсякъде измамник до измамник и на измамник налита.

Навсякъде само хитрост, шмекерия, потискане и кражба; току каквото имаш, стискай здраво в ръце, че ще ти го грабнат.

Най-добрата ти ливада — ще я опасат, ще я изпогазят.

Бразда една, ама ще преорат от чуждото.

Дори кокошка да излезе из двора ти, ще я хванат като вълци.

Парче желязо да забравиш или въженце, па ако ще и на свещеника да са, и него не пропускат, ще го задигнат.

Само пият водка, развратничат и за божията служба никак немарят; кучешките безверници и христоубийци, евреите дето са, сто пъти са по-почтени и повече страх имат от бога.

— И това в липченската енория ли става — прекъсна го свети Петър.

— И другаде не е по-добре, но в липченската вече е най-зле.