Владислав Реймонт - Селяни

— После за това. Не дера кожите на хората. Мачей бе пръв стопанин в селото, та и погребението не трябва да бъде какво-годе. Казвам ви, не какво-годе! — повтори той намръщено, както си имаше обичай.

Жените му прегърнаха краката и не посмяха нищо да му противоречат.

— Ще ви науча аз! Я ги гледай я, нехранимайковци недни! — кресна той на органистовите момчета, които назъртаха иззад плетищата. — Как ви се вижда моето биче, а?

— Много е хубаво, по-харно от воденичарското — одобри Ханка.

— Прилича неговия на моя, колко вол на карета! Я го вижте по-добре! — и той ги поведе по-близо и потупваше галено бика, който налиташе вече като бесен към кравата. — Какъв врат! А пък гръб какъв има, какви гърди! Змей, не бик! — викаше той, та чак присумтя от радост.

— Истина, още не бях виждала такъв.

— Хе, хе, истина! Чист холандец, триста рубли ми струва.

— Толкова пари! — учудиха се жените.

— Ни грош по-малко! Валек, пущай го… но внимателно, че кравата не е много яка… От един път ще я покрие… Разбира се, че е скъп, ама само по рубла и двайсет гроша взимам на крава, искам липчени да си развъдят породисти крави. Воденичаря ми се сърди, ама не ми се гледат вече тия таралежи, които имате от неговата порода. Я дръж добре, заплесо, дръж кравата досам муцуната, че ще ти се изтръгне! — кресна на селянина. — Хайде, идете си със здраве! — обърна се към жените, като видя, че се позавърнаха засрамени настрана. — А утре го отнесете в черква! — викаше още след тях и се залови да помага на селянина, който не можеше да удържи кравата.

— И отгоре ще ми благодариш за телето, още не си виждал такова. Валек, я го разведи да се поразхлади! Впрочем какво значи една муха за такъв змей! — хвалеше се той.

Жените се запътиха към органиста, че и с него отделно трябваше да уговарят за погребението, но понеже органистката ги почерпи с мляко и кафе, та се малко позаприказваха, когато се върнаха в къщи, слънцето вече залязваше и кравите се прибираха от паша.

Пред къщи стоеха господин Яцек и Матеуш; господин Яцек пухкаше с луличката си и увещаваше Матеуш да нареже дърветата за Стаховата къща.

Матеуш някак не беше доволен и току кръшкаше.

— Дърветата ще изрежа, не е голяма работа, ама не знам дали ще мога да построя къщата… Може да се запилея нейде по света… Не ми се стои вече в селото… Та знам ли какво ще заловя… — говореше той и поглеждаше към Ягуша, която доеше кравата при обора. — Утре ще свърша ковчега и пак ще си приказваме — завърши бързо Матеуш и си отиде.

Господин Яцек влезе при умрелия и изчете дълга сърдечна молитва, като бършеше обилните си сълзи.

— Дано поне синовете му да са се метнали на него — рече после той на Ханка. — Добър човек беше и истински поляк. С нас беше във въстанието, доброволец дойде в отряда и не си жалеше кожата. Виждах го как работеше. Разсипа се човека заради нас… Проклятие тежи над нас… — приказваше сякаш на себе си, а Ханка, макар че не проумяваше всичко, все пак му беше благодарна за хубавите думи и прегърна краката му.

— Остави ме! Такъв човек съм, каквито сте и вие! — викна сърдито той. — Защо си такава глупава, дворяните да не са светци? — Той погледа още малко Борина, запали луличката си от свещите и си излезе, без да отговори на поздрава на ковача, който тъкмо влизаше в отвода.

— Нещо е горд днес! Просяк такъв! — рече той ядовито след Яцек, но понеже бе някак възрадван, седна до жена си и й зашепна: — Работите вървят добре! Знаеш ли, Магдушо, дворянина иска да се сдобри със селото. Уговаря ме да му помагам. То се знае, че нещо полза все ще излезе от това. Само че никому нищо, жено. Големи работи ще станат.

Той се приближи до мъртвеца, повъртя се насам-натам из къщи и изтича пак из село да събира народа на съвещание в кръчмата.

Мръкваше се вече, слънчевите зари изстинаха и изглеждаха като ръждясали, покрити с пепел тенекии, тук-там само някое облаче светеше, озарено от златистата светлина на залеза.

А като мръкна хубаво и привършиха грижите около стоката, цялата челяд пак се събра при мъртвеца. Около възглавето на Борина ставаше все по-светло от запалените свещи. Ямброжи час по час чистеше фитилите и пееше от молитвеника, а останалите повтаряха след него, поплакваха и се повайкваха.

Други пък от съседите, понеже беше тясно и задушно в къщи, бяха коленичили до прозорците отвън и проточваха дълга и жална молитвена мелодия, та изглеждаше, като че цялата градина пее.

Късна нощ наставаше над света, зацари пълна тишина; тук-там си лягаха да спят, из градините се белееха постилки, прозорците на къщите гаснеха един по един, само петлите пееха някак тревожно и такъв задух настана като при промяна на времето.