Владислав Реймонт - Селяни

— Къде са се дянали стопаните? Къде, къде са ония песни и буйната радост?

Само плачът на жените им отговаряше какво бе станало в Липци.

И тъй минаваше ден след ден, без никаква промяна към по-добро; напротив, всеки ден все по-малко жени излизаха на полето, защото едвам успяваха да привършват изоставената къщна работа.

Само у Боринови всичко вървеше както обикновено, но по-бавно от други години и малко по-лошо, понеже Петрек сега се учеше на полска работа; ала все някак вървеше, тъй като не липсваха помощни ръце.

Ханка, макар и още в постелята, нареждаше всичко тъй умело и твърдо, че дори самата Ягуша трябваше да се запретва на работа. Нищо не забравяше тя: стоката, болния, къде да орат и къде да сеят, та и децата, защото от кръщенката Билица вече не дохождаше, заболял беше. И тя цели дни лежеше сам-самичка и виждаше хора само на обед и вечер или Доминиковица, която я навестяваше по веднъж на ден. Никоя от съседките не се показваше, дори Магда, а пък за Рохо като че ли и споменът се беше загубил: откак замина със свещеника, не се върна вече. Страшно й беше дотегнало това лежане, та не се скъпеше нито за по-тлъстичка гозба, нито за яйца, нито за месо, само и само по-скоро да се съвземе, дори поръча да заколят кокошка и да я сготвят с кисело зеле; наистина, тази кокошка не носеше вече яйца, но все струваше две злоти.

Затова и тъй бързо преодоля боледуването си, та още на Томина неделя стана и реши да отиде на черква на чиста молитва. Жените я съветваха да не ходи, но тя не отстъпи и веднага след служба отиде с Плошковица.

Още се люлееше на краката си и често се опираше на съседката.

— Как се е размирисало на пролет, та чак главата ми се замайва.

— Ден-два и ще привикнеш.

— Една седмица как не съм излизала, а пък се е променило за цял месец.

— На бръз кон препуща пролетта и нищо не можа да я превари.

— Па зелено, боже мой, зелено!

И наистина овощните градини бяха надвиснали над земята като облак от зеленина, само комините се белееха над нея и покривите на къщите стърчеха. Из гъсталаците птичките цвъртяха като луди, ниско повяваше топъл вятър откъм полето, та бурените покрай плетищата се вълнуваха, а вирът се бърчеше и огъваше.

— Какви са пъпки по вишните, току-виж, че се разцъфтели.

— Само да не хване някой студ, а то добра рожба ще имат.

— Казват, че кога житото не роди, градината плоди.

— На такова мирише в Липци, натам върви! — въздъхна тя, като погледна насълзено към незасетите ниви…

Бързо свършиха с чистата молитва, защото детето се разрева, па и Ханка се усети тъй изтощена, та веднага след връщането си у дома полегна малко на леглото, но неуспяла още да си отдъхне, и Витек се втурна вътре с крясък:

— Господарке, цигани идат в селото!

— Чума дано ги ръгне, това не стигаше сега! Извикай Петрек и позатворете вратите да не смъкнат нещо.

И тя излезе страшно разтревожена пред къщи.

Наскоро из селото се разтича цяла банда циганки, окъсани, разгълчолили се, черни като катран, с децата си на гръб и тъй противни, че бог да пази; мъкнеха се низ селото, просеха, предлагаха да врачуват и насила искаха да влизат в къщите. Бяха десетина и вдигнаха врява по цялото село.

— Южко, вкарай в двора гъските и кокошките, децата доведи в къщи, че може да откраднат някое! — И тя седна пред къщи да пази, а като видя, че една циганка се запътва към портата, насъска кучето към нея. Лапа се разлая и не я пусна, а тя, магьосницата, го заплаши с тоягата си и проломоти нещо към Ханка.

— Ех, грижа ме е за твоите клетви, крадла такава!

— Нямаше да те урочаса, ако я пуснеше — пошепна хапливо Ягна.

— Ама все щеше да открадне нещо. Такава не може човек да опази, ако ще би и в ръцете й да гледа, а ти ако искаш да ти врачуват, залети се по тях.

Като че ли Ханка улучи тайното желание на Ягна, защото тя излезе из село и целия неделен следобед се мъкна след циганите. Тя не успя да се отърве от някакъв неопределен страх, нито пък да преодолее любопитството си от врачуването, та има сто пъти се връща у дома и пак се понасяше след тях и чак надвечер, когато циганите потеглиха към гората, като видя, че една влезе в кръчмата, намъкна се и тя след нея и с голям страх, като се кръстеше час по час, пожела да й гледа, без да обръща внимание на застаналите зад тезгяха хора.

Вечерта след вечеря момичета се събраха при Южка пред къщи, приказваха си за циганите и разправяха на коя какво са казали: на Мариша Балцерекова предсказали сватба при копане на картофите, на Настка — мъж и голямо богатство, на Улиша Сохова — че ергенин ще дойде да я гледа, на онази дебелата Веронка Бартекова — болест, а на Тереска войничката…