Владислав Реймонт - Селяни

Като че за добра чест надвечер се появи Рохо, тичаше по къщите и разнасяше чудна новина, та дори не можеха да повярват. Разправяше, че другиден, в четвъртък, ще дойдат на цяла дружина мъже от съседните села да помогнат в полската работа.

Не можеха изведнъж да повярват, но когато свещеникът излезе из селото и най-тържествено потвърди, буйна радост обзе хората и привечер, когато дъждът престана и локвите почервеняха от зарите, промъкнали се под издигащите се високо пари, улиците загъмжаха и забръмчаха от весели крясъци. Из къщите закипя от разговори, жени и деца тичаха по съседите да обсъждат и да се чудят на тая новина, съвсем забравиха за кражбите и тъй сърдечно се радваха на неочакваната помощ, че дори малцина останаха да пазят през нощта.

Сутринта, щом се пукна зората, всички в селото бяха на крак; разтребиха къщите, заеха се да пекат хляб, колите тъкмяха, картофи за садене режеха, отиваха по нивите да разхвърлят стоварения на купчини тор, а в някои къщи се грижеха и за ястия, па и за пиене за неочакваните гости; смятаха, че трябва достойно, като заможни хора да ги посрещнат: заради това не една оставена за продан кокошка и гъска се простиха с живота си, а мнозина взимаха и назаем от кръчмата и от воденицата. В Липци стана като пред голям празник.

А Рохо, може би най-радостен и най-развълнуван, тичаше из селото и навсякъде подканяше да се приготвят; той беше тъй светнал, тъй чудно приказлив, че когато се отби у Боринови, Ханка, която пак лежеше, защото се чувствуваше болнава, му рече тихо:

— Очите ти светят като в треска…

— Здрав съм, само че съм радостен както никога в живота си. Помисли си: толкова мъже ще дойдат за цели два дена в Липци и ще свършат всичките най-важни работи. Как да не се радваш?

— Чудно ми е само как така даром ще работят, без плащане, за бог да прости, дето го викат… това още никъде не е бивало.

— Така, за бог да прости ще дойдат да работят, както трябва да правят истинските поляци и християни! Разбира се, че това не е било, но и затова злото царува по света. Ще се промени на по-хубаво, ще видиш! Народът ще се опомни и ще разбере, че няма откъде другаде да чака помощ, ами току сами едни на други да си помагат! И тогава това ще се разрасне по цял свят като мощна гора и враговете му като сняг ще се стопят! Ще видиш, ще дойде такова време! — викаше той със светнало лице и протягаше нанякъде ръце, сякаш искаше да обгърне с любов целия народ, да го свърже в един неразкъсваем вързоп…

Но Рохо веднага избяга, защото тя почна да разпитва кой е направил това чудо да дойдат да помагат. Той ходеше по селото, понеже до късно през нощта светеше по къщите, а момите тъкмяха почти празнична премяна за утре с надежда, че ще дойдат и някои ергени.

А сутринта, току-що зората забели къщите, селото бе вече готово, комините пушеха, момите като опарени тичаха от къща в къща, а момчетата се катереха по стълби на покривите и гледаха към пътищата. Празнична тишина падна над селото. Настана облачен, неслънчев, но топъл и някак чудно печален ден. Птичките упорито чуруликаха из градините, а човешките гласове затихваха и се полюляваха тежко из топлия и влажен въздух.

Чакаха дълго, защото чак когато зазвъниха за черква, зашумяха глухо пътищата, а изпод сините редки мъгли почнаха да излизат редици от коли.

— Идат от Воля!

— Идат от Жепки!

— Идат от Дембица!

— Идат от Пшиленк!

От вси страни се чуваха тия крясъци. Всички се предваряха към черквата, където вече се бяха отбили първите коли, и в късо време целият площад се наблъска с народ и с впрягове. Мъжете, облечени празнично, слизаха из кошовете на каруците си и поздравяваха идващите отвсякъде жени, а пък децата, както винаги, вдигаха врява и наобикаляха пристигналите.

И веднага влизаха в черква, тъй като органът вече бучеше.

А щом свещеникът свърши, почти цялото село се изсипа зад гробищната врата при камбанарията. Стопанките излязоха напред, момите пронизваха с погледи момците и се въртяха отстрани, а безимотните се прибраха отделно в един куп като яребици и не смееха да излязат пред свещеника, който веднага се яви, поздрави всички и почна да разпорежда заедно с Рохо кой в коя къща ще иде да работи, като гледаше само по-богатите при по-богати да настани.

И тъй в един миг разпореди той всичко, че не мина и половин час, и мъжете бяха разграбени. Пред черквата останаха само безимотните разплакани и напразно чакаха и тям някой да се падне. А из селото настана шум: слагаха пейки пред къщите, мигом поднасяха закуски и черпеха с водка за бързо сприятеляване. Момите радостно им прислужваха, гостите едвам слагаха хапка в уста, понеже повечето бяха ергени и бяха пременени като за годеж, а не за работа.