Владислав Реймонт - Селяни

Ханка беше много печална и мълчалива, та чак като повечеря и ратаят отиде да си легне при конете, той се реши да я попита:

— Видя ли мъжа си?

— Цял следобед прекарах с него! Здрав е и весел, каза да те поздравя… И другите мъже видях… ще ги пуснат, само че никой не знае кога… Бях и у оня, дето ще защищава Антек в съда.

Тя не казваше това, което бе паднало на сърцето й като камък, а само различни други неща, които не се отнасяха до Антек, докато изведнъж се разплака и макар че закри с ръце лицето си, сълзите протекоха през пръстите й.

— Ще дойда утре… почини си: много те е раздрусало… да не ти е станало лошо…

— Да бях пукнала, та да не страдам повече! — избухна тя.

Той поклати глава и мълком си излезе, а пред къщи сърдито взе да усмирява кучетата, които се бяха разлаяли по нещо, и ги подгони към колибата им.

Но Ханка, макар че веднага си легна при децата и че беше уморена, не можа да заспи. И как да заспи!… Нали Антек я посрещна като омразно куче… Изяде с охота светеното, взе двайсетината злоти, без да попита откъде ги има, и дори не се съжали над мъката й по този дълъг път!…

Тя му разказа що и как е в домакинството. Той не я й похвали, а напротив — за много неща ядовито я кореше… За цялото село разпитва, а за децата си ни зъб не обели… Тя отиде при него с вярно и любящо сърце, петимна за неговите ласки; нали венчана жена му беше и майка на неговите деца, а той дори галена дума не й каза, не я целуна, нито я попита за здравето… Като чужд й се показа и като чужда я поглеждаше, като слушаше без желание нейните приказки, та най-сетне тя не можа повече да говори, жал я задуши и сълзи я обляха, а на това отгоре той й кресна да не му идва с такива ревове. Божичко мили, как не умря на мястото си… И за тази тежка грижа около неговия имот, за непосилния труд, за всички нейни страдания — никаква отплата: нито една ласкава, нито една радостна дума!

— Божичко, погледни милостиво, помогни ми, че няма да изтрая! — охкаше тя и притискаше глава във възглавницата, за да не събуди децата, и всяка костичка у нея се тресеше от плач, от жалби, от унижение и от страшно чувство за несправедливост!

Тя не можа да си отпусне душата там при него, нито после при хората, та едвам сега се отдаваше на своето отчаяние, сега позволяваше на мъката да разкъса сърцето й и на горчивите си сълзи да текат.

А на сутринта, на втория ден на Великден, настана още по-ясен ден, само че повече окъпан в роса и в синкава омара, но по-слънчев и някак много по-весел. Птиците по-шумно пееха, а топъл вятър преминаваше по дърветата, та сякаш шепнеха тихичка молитва; хората по-бодро ставаха, разтваряха врати и прозорци и тичаха да погледнат божия свят, поръсените със зеленина градини, необхватните, озарени от пролет и цели разискрени от роса земи, потънали в слънце. Да погледнат полята, където полюлявани от вятъра есенници се стичаха към къщята като сиви развълнувани води.

Миеха се пред къщите, провикваха се през градините, тук-таме вече дим бухаше из комините, коне пръхтяха в конюшните, врати скърцаха, вода наливаха от вира, говеда отиваха на водопой, гъски крякаха. А когато удариха камбаните и силните им, стигащи до небето гласове загърмяха и се заразливаха по селото, по полята, по далечните гори, крясъците още повече се усилиха, сърцата забиха по-живо и по-весело.

Момчетата вече тичаха с църкала и си правеха дингус — пръскаха се по обичая с вода или пък, скрити зад дърветата покрай вира, обливаха не само минувачите, ами и всеки, който се подадеше на прага си, та дори и стените бяха измокрени и локви се сивееха пред къщите.

Закипяха улиците и дворищата; врясъците, смеховете и гонениците все повече се усилваха, защото и момичетата лудуваха не по-малко, като се обливаха помежду си и се гонеха из градините, а понеже между тях имаше и много моми, те скоро надделяха на момчетата и ги разгониха на всички страни. Така се бяха разлудували, че и Яшек Превратния, който се бе затаил с една пожарникарска помпичка 31 31 В селата всяка къща има по задължение някакъв ръчен уред за гасене на пожар, особено опасен за дървените къщи със сламени покриви. — Б.пр. , за да опръска Настка, го нападнаха Балцерековите моми и цял го заляха с вода, на това отгоре го бутнаха и във вира за посмешище…

Но ядосан от обидата, че момите му надвиха, той извика на помощ Бориновия ратай Петрек и така хитро издебнаха Настка, докато я пипнаха, отвлякоха я до кладенеца и тъй здраво я окъпаха, че тя пищеше до небето… После взеха при себе си и Витек, и Гулбасовото момче, и някои по-големи, хванаха Мариша Балцерекова и такава баня й направиха, та майка й долетя с тояга да я отърве; притиснаха и Ягна и я нацапаха хубаво, не пропуснаха дори Южка, колкото и да им се моли, та тя отърча с рев при Ханка.