Владислав Реймонт - Селяни

— Хи… хи… разсипан дворянин… Божичко, харничко биха се настанили селяните… То се знае… друго село биха направили, ще се намерят ръце за това и гладни не би имало на земята… То се знае… — размечта се Билица, като ситнеше подир децата, защото бяха излезли чак на пътя.

Камбаните забиха за вечерня.

Слънцето вече клонеше към гората, дърветата хвърляха дълги сенки по улиците и на вира, а предвечерната тишина тъй притуляше света, че се чуваше далечното тропане на коли, птичите крясъци по припеците и тихото, трогателно свирене на органа в черквата.

А понеже някои вече се връщаха от града, по всички мостчета затропаха дървени обувки, всякой тичаше да чуе новините.

А след вечерня, по залез-слънце свещеникът отпътува по пътя за Воля. Ямброжи каза, че отивал на бал у дворянина, и веднага след като той излезе, органистови с цялото си домочадие отидоха на гости у воденичарските; Яшо водеше наконтената си майка и весело поздравяваше девойките, които назъртаха от портите.

Спусна се тих здрач на земята, слънцето залезе и зарите му се разливаха все по-широко, та половината небе бе залято от кървав огън, сякаш с жарава бе посипано; водите затлеяха кърваво, разгоряха се и прозорците, а от града пристигаха все повече коли и все по-шумни крясъци се вдигаха пред къщите.

Само Ханка не се виждаше още, но въпреки това пред къщи се носеха разговори и беше весело; при Южка бяха надошли връстничките й и като разчуруликани щиглеци бяха заели всичко пред къщи и се забавляваха с присмивки над Яшек Превратния, който дотърча след Настуша, макар че тя го пъдеше от себе си, защото си правеше сметка за друг. Южка ги черпеше щедро с яйчен кравай и колбаса.

Настуша държеше първенството като най-възрастна и защото най-много се подбиваше с момчето, че за нищо го не бивало, а пък се мислел за опасен ергенин. Тоя, облечен с шарени панталони и ново сако и с кривната над ухото шапка, бе застанал пред тях, прехванал се в кръста и казваше със смях:

— Трябва да ме почитате, че само аз съм ергенин в селото!

— Не бой се: още има кой да ситни след кравите!

— Хапльо такъв, бива те само да белиш картофи.

— На децата носовете да бършеш! — крещяха една през друга и избухваха в силен смях, но Яшек не се смути, цвъкна слюнка през зъбите си и рече:

— Не искам да знам за такива глупави дребосъчета като вас!… Още има да пасете гъските!

— Само до лани подскачаше зад опашката на кравата, а сега ергенин се смята…

— И всеки ден си губеше панталоните от бягане пред бика.

— Ожени се за Магда, дето слугува у евреина, че сте си лика-прилика.

— Гледа тя еврейските сополанковци, та и на тебе ще може да брише носа.

— Или за Агата, па ще я водиш по съборите — подхвърляха му с подигравка.

— Ба, само да пратя на някоя годежари, ще се обрече да иде чак на Ченстоховския манастир и всички петъци ще пости от радост! — отвърна той.

— Ами майка ти ще ти позволи ли, като й трябваш в къщи да й миеш гърнетата и да попипваш кокошките дали ще снесат! — извика Настка.

— Ама ще ме хване яд и ще ида при Мариша Балцерекова!

— Върви, Мариша вече те чака там с помия или с нещо по-лошо…

— Само като те види, и ще пусне кучетата.

— Па да си не изгубиш нещо по пътя! — изсмя се подире му Настуша и го подръпна за панталоните, тъй като дрехите му бяха възшироки.

— На дядо си ботушите износва.

— Жилетката му е от калъф на възглавница, дето са го разкъсали свинете.

Думите и смеховете хвърчеха като град, смееше се и той, па скочи да прегърне Настка, но някоя му препречи крак и той се просна колкото си беше дълъг до стената и не можеше да стане, защото постоянно го бутаха.

— Зарежете го, мари… — усмиряваше ги Южка, като му помагаше да стане, защото макар и да беше улав, но беше син на имотен селянин и й беше роднина по майка.

А после играха на сляпа баба.

Избраха Яшек да играе бабата, вързаха му очите, изправиха го срещу вратата пред къщи и се пръснаха като врабци с крясък на всички страни. Той ги погна с разперени ръце, като всеки миг се спотикаше в плетищата и стените; оправяше се по посока на смеховете, но трудно можеше да хване някоя, тъй като претичваха като ластовички покрай него и го побутваха в тичането си, та затънтя пред къщи, сякаш някой бе подгонил по буците на нива стадо жребчета, и из цялото село ехтеше.

Тишината вече се сгъстяваше, зарите догаряха по небето, а играта беше в разгара си, когато на двора избухна кокоши крекот.

Южка веднага се залетя натам.