Владислав Реймонт - Селяни

— Ти нямаш работа тук, скитнико такъв и убиецо! Когато те благословят тия, които сега те проклинат, ще наредя да те пуснат в конюшнята.

— Той ме би, та се защищавах!

— За биенето аз отговарям, но и справедливостта е в мои ръце.

— Толкова съм гладен, толкова съм жаден, па и болен съм страшно! — пъшкал бедния кон.

— Казах, каквото казах, махни се, че ще заповядам на вълците да те подгонят и изпъдят…

И върнал се бедния кон пак в зимната страна и се мъкнал измръзнал, гладен и с голям страх, че вълците като божии кучета постоянно го преследвали, плашели го с воя си, и най-сетне в една пролетна нощ се спрял пред портата на господаря си и зацвилил да го приберат пак. Като чули цвиленето, излезнали вдовицата и децата й, познали го, макар че бил така изпосталял, и захванали да го бият с каквото им попаднало, пъдели го и го клели за злото, което им причинил, защото поради смъртта на мъжа й вдовицата осиромашала и живеела с децата си в най-голяма нужда.

Завърнал се той в гората, защото не знаел вече какво да прави; нападнали го зверове, а той дори не се бранел, че му било все едно дали ще живее, или ще умре, но те го само огледали, а по-стария звяр рекъл:

— Няма да те изядем, че си гърчав, само кожа и кокали си, не си заслужаваш труда, но ще те съжалим и ще ти помогнем…

Забрали го помежду си и го завели рано сутринта на нивата на стопанина му и го впрегнали в плуга, който бил там: вдовицата била орала с една крава и с децата.

— Ще поорат с тебе, ще те хранят, а ние ще се завърнем наесен да те изпрегнем! — казали те.

Като се съмнало, дошла вдовицата и извикала от почуда, че коня се бил върнал и стоял запретнат, но жалбата от спомените веднага я обзела и тя пак почнала да го кълне и бие, колкото вече могла! Продължила след това да работи и да го бие за причиненото й зло. Цялото лято преминало в такава тежка, мъчителна работа, но бедния кон нито кръкнал да се обади, макар че кожата му се отпаряла от хомота, защото знаел, че справедливо страда. Чак след няколко години, когато вдовицата се сдобила с друг мъж и с още ниви, тия, що й били на слог, омекнала към коня и рекла:

— Ти ни направи зло, но зарад тебе дядо господ даде, та се роди повече, и добър мъж ми се случи, и нивата до моята прикупих, затова ти прощавам от сърце.

И веднага, в същата нощ, когато в къщи имало кръщенка, дошли Христовите вълци, извели го от конюшнята и го повели към небесния чифлик.

Всички се чудеха на тази неизповедима божия нареда и се замисляха най-вече как господ наказва злото, а възнаграждава доброто и не забравя нищо, та ако ще да бъде например и един такъв кон.

— Ако ще би и червейче, дето човърка в стената, и то не може да се укрие от погледа му…

— Ни най-тайния помисъл дори, нито лошо желание — добави Рохо.

При тия думи Ягна трепна, защото и Антек тъкмо влезе, но малцина го забелязаха, макар че беше тихо, тъй като Валентовица разправяше такива чудеса за омагьосаната царкиня, та вретената престанаха да бръмчат, всички отпуснаха ръце, затаиха дъх и седяха като замаяни, заслушани с цялата си душа.

И така се изнизваше тази февруарска студена вечер.

Душите се възнасяха, израстваха до небесата и горяха като борина; само шум от въздишки, мечти и желания, които като цветни пеперуди трептяха по стаята.

Преплитаха се в жива, многоцветна, разтреперана прежда от чудноватости, от която очите се премрежиха напълно за този сив, тъжен и беден свят!

Бродеха по тъмните поля, просветляни от видения, които излъчват кървави пожари като запалени факли; към сребърни потоци, пълни с понятни песни, с тайнствени призиви и плисъци; в омагьосани гори, където има рицари, великани, замъци, страшни призраци, змейове, които бълват адски огньове; заставаха разтревожени по кръстопътища, където с кикот прехвърчат вампири, където със сподавени гласове стенат обесени и прелитат чудовища с прилепови крила; блуждаеха по гробове подир сенките на разкайващи се самоубийци; и запустели съборени замъци и черкви слушаха чудни гласове, гледаха безкрайното хоро на страшни призраци, участвуваха в боеве, под води, където всяка пролет света Богородица събужда заплетените в гирлянди заспали ластовици и ги пуща по света.

Носеха се по небето и ада, през всички страхотии, през тъмниците на бога и през яснотата на неговата света милост, през неизказани страни на чудеса и магии, чудесии и очарования, през такива светове, където само човешките души се лутат като заслепени от гръмотевици и светкавици птици, през такива места, до които човек само в часа на чудото или насъне може да назърне: гледа ослепен от блясък, чуди се и сам не знае дали е още между живите!