Владислав Реймонт - Селяни

Само нови деца не му се родили, че как би могло да стане това без божията благословия!

Страшно се измъчвал от това Ястреба и нощем понякога мислел, че ще гори във вечното пъкло, и не го радвало нито богатство, нито нищо… Михалек трябвало да му обади, че всички богаташи, господари, царе, учени, дори и най-големите владици са се продали още приживе на дявола и никой от тях не се грижи, нито мисли какво ще бъде след смъртта, а се веселят и си угаждат до насита с всичко.

След това Ястреба се успокоил и още повече роптаел против бога, дори съсякъл кръста при гората, изхвърлил иконите от дома си, па се канел да премахне и Ченстоховския кръст, защото му пречел при орането; жена му едвам го възпряла с плач и молби да не стори това.

И тъй годините си текли като бързотечна река, богатствата му неизказано се увеличавали, а с тях също и славата му, та дори сам царя идвал при него, канел го в палатите си и го слагал между своите придворни.

Надувал се Ястреба с това, надигал се над другите, презирал сиромашта, изгубил всякаква човещина и не искал да знае за целия свят.

И не виждал, глупака, каква отплата ще настане за това…

Докато най-сетне дошъл часа на равносметката. Господ вече не можал да търпи и да бъде снизходителен към закоравелия грешник…

Настанал часа на съд и наказание.

Най-напред го налетели тежки болести и не го оставили нито за миг.

После добитъка му измрял.

После гръм запалил всичките му сгради.

После градушки очукали житата му.

После работниците му избягали.

После настанали такива суши, че всичко изгоряло на пепел, дърветата изсъхнали, водите пресъхнали, земята се попукала.

После го напуснали всички хора и бедата заседнала на прага му.

А той боледувал тежко, тялото му се разкапвало, костите му изгнивали.

Напразно молел той с плач Михалек и другарите му за помощ: и дявола дори не може нищо да направи, когато се надвеси над някого ръката на божия гняв!

А дяволите не се грижели вече за него: техен бил той и за да свърши по-скоро, духали в лютите му рани и ги развреждали.

Само божията милост можела да го избави!

През една късна есенна нощ се вдигнал страшен вихър, та отнесъл и покрива на къщата и изпокъртил всички врати и прозорци. Заедно с това налетяла цяла дружина дяволи и започнали да танцуват около къщата и да се пъхат вътре с вилите, защото Ястреба вече берял душа…

Жена му го пазела, както вече могла, закривала го ту със светата икона, ту пък със светен тебешир слагала черти по прагове и прозорци, но вече отпадала от голяма грижа, да не би да умре непричестен и непомирен с бога; макар че той забранявал, толкова упорит бил до последния си час, макар че дяволите й пречили, тя издебнала време и изтичала при свещеника.

Но свещеника се стягал за някъде и не искал да отиде при безбожника.

— Каквото господ напусне, дяволите трябва да го вземат; там аз нямам работа… — рекъл свещеника и отишъл да играе карти в чифлика.

Заплакала жената горчиво и угрижено, коленичила пред Ченстоховския кръст и с кървав плач и с мъка на сърцето молила за милост.

Съжалила се над нея пресветата Дева и продумала:

— Не плачи, жено, чути са молбите ти…

И слиза тя така, както си била на параклисчето със златна корона на главата, със синя, обсипана със звезди мантия и с броеница на пояса… светнала от добрина… Пресвета и прилична на звезда зорница… Жената паднала по очи пред нея.

Тя я вдигнала със свитите си ръце, изтрила сълзите й, притиснала я до сърцето си и й рекла развълнувано:

— Заведи ме в къщи, вярна служителко, може нещо да ти помогна.

Погледнала тя болния и страшно се угрижило милостивото й сърце.

— Не може без свещеника — рекла, — аз съм жена и нямам тая сила, каквато Исус е дал на свещениците. Безделник е той, не се грижи за хората, много лош пастир, ще отговаря тежко за това, но само той има право да разгрешава… Сама ще отида в чифлика при тоя картоиграч… На̀ ти броеницата, брани грешника с нея, докато се върна.

Но как да отиде?… Нощта тъмна, вятър, дъжд, кал, па не било и близо, а отгоре на това навсякъде й пречели дяволите.

От нищо не се уплашила майката небесна, от нищо!… Само се загърнала с шал от дъжда и тръгнала из тъмнината…

Стигнала в чифлика, капнала от умора и измокрена до кости; почукала и покорно молила да отиде свещеника бързо при болния, но той, като я видял бедна жена и понеже било такова кучешко време, поръчал да й кажат, че ще отиде на сутринта, сега нямал време, и продължил да играе, да пие и да се забавлява с господата.