Владислав Реймонт - Селяни

Света Богородица само въздъхнала с болка за неговата непочтеност и направила така, та в същия миг се появила златна кочия с коне и лакеи, тя се преоблякла като госпожа управителка и влязла в чифлика.

Разбира се, свещеника веднага тръгнал с готовност, колкото може по-скоро.

Навреме пристигнали, но смъртта вече била на прага и дяволите напирали да влязат при селянина, да го грабнат още жив, преди да се приближи при него свещеника с причастието, само дето жената го бранела с броеницата и притваряла вратата ту с иконата, ту с молитва, ту с божието име.

Изповядал се Ястреба, съжалил за греховете си, помолил бога за прошка и получил опрощение; в същия миг предал богу дух. Самата пресвета Богородичка му затворила очите, благословила жена му и казала на изплашения свещеник:

— Върви след мене!…

Той още не могъл да се оборави, но тръгнал; оглежда се пред къщи и нито кочията, нито лакеи има, а само дъжд, кал, тъмница и смърт върви по следите му… Страшно се изплашил и затичал по-нататък след Дева Мария към параклисчето!

Гледа: тя вече с мантия и корона, обиколена от ангелски хорове, се покачва връз параклиса на предишното си място.

Тогава познал той небесната царица и обзет от страх, паднал на колене, ревнал да плаче й протегнал ръце за милост.

А света Дева го погледнала сърдито и рекла:

— Цели векове ще прекараш тъй на колене зарад греховете си, ще плачеш, преди да ги изкупиш…

И той веднага се превърнал на камък и така си останал; а нощно време плаче, ръцете си държи протегнати, чака помилване и коленичи така от веки веков.

Амин!

И днес може да се види оная фигура в Домброва при Пшедбор; до черквата стои тя за вечен спомен и предупреждение на грешниците, че наказанието за злото никого няма да отмине.

Настана дълго и дълбоко мълчание. Всеки мислеше върху чудото и всеки бе пълен със свещена тишина, удивление, добрина и страх.

Какво може да се каже в такъв миг, когато душата на човека се отпусне като разкалено в огън желязо, когато набъбне от чувство и светлина, та само да я докосне човек, и ще се пръсне като звезден дъжд й като небесна дъга ще се простре между небето и земята.

И тази тишина трая, докато последните пламъчета в тях не започнаха да угасват.

Матеуш извади флейтичката си и засвири задушевна, тихичка и многоцветва мелодия, сякаш някой движеше росни капчици по някакви паяжини, а Соховица запя „Под твоята защита, о боже!“. Другите тихо й пригласяха.

А после, както обикновено, заприказваха полека-лека за разни неща.

Младежта започна да пуща помежду си шеги, защото Тереска войнишката казваше на момчетата различни весели гатанки; а понеже някой каза, Борина се вече върнал от съдилището и сега пие в кръчмата с хората си, Ягуша се загърна тихичко й излезе, без дори да повика Южка; подире й се измъкна също тъй крадешком и Антек, стигна я още при прага в отвода, хвана я здраво за ръка и я поведе през външната врата към двора и от там — през градината зад плевнята.

Насъбраните почти не ги забелязаха, защото Тереска викаше с глас:

— „Без снага, без душа, а под черга се гуши.“ Що е това?

— Хляб, хляб, всеки го знае! — викаха и се трупаха около нея.

— Или това: „Гонят се гости по липови мости?“…

— Дърмон и грах!

— И децата ги знаят тия гатанки.

— Тогава кажете други, по-умни!

— „Във риза се роди, а след това голо ходи?“

Дълго лучкаха, докато най-после Матеуш каза, че е сиренето 26 26 Сиренето го изстискват в кърпи, после ги махат. — Б.пр. , и сам добави такава гатанка:

— „Липово дърво весело пее, кон върху агне опаш си вее.“

Мъчно се досетиха, че значи цигулка и лък.

А Тереска каза една още по-мъчна:

— „Няма си ни нозе, ни ръце, ни глава, навредом се муши, навсякъде шава!“

Вятър означаваше това. Започнаха да се препират, да се смеят и да си казват все по-весели гатанки, та къщата чак се тресеше от шум и веселие.

И дълго още през нощта дружно се забавляваха така.

… Скочиха в градината, крадешком се промъкнаха под нависналите с клони и бързо, развълнувано, като изплашени еленчета, изтичаха зад плевнята в помръкналия сняг, в беззвездната бездънна тишина на помръзналите поля.

Изгубиха се в нощта; изчезна селото, изведнъж утихна и хорската врява, заглъхнаха дори и най-слабите отзвуци на живота, та те забравиха за всичко и хванати през кръста, силно притиснати един до друг и малко понаведени, радостни и развълнувани, замълчали и изпълнени с музика, те хвърчеха с всички сили из целия този свят, забулен с тъмна синина и мълчание.