Владислав Реймонт - Селяни

— Чудни работи казваш, но ако дворянина рече да не ни повика, никой не може да го накара насила.

— Така е, но ако някой по-достоен му обясни колко народ страда от това, може би ще отстъпи.

— Няма да го моля! — извика Борина рязко.

— А двайсетина безимотни има в селото, поглеждат за работа като за милостиня! Сам знаеш кои са, а зимата е тежка, снегове, студове, на мнозина вече премръзнаха и картофите, а никаква работа. Преди да дойде пролет, такъв глад ще настане, че страшно е да си помислиш! А и сега вече е такава сиромашия, та мнозина само по веднъж на ден хапват гореща чорбица и с гладен стомах си лягат! Всички си правеха сметка, че щом дворянина вземе да сече гората при Вълчите долове, за всички ще се отвори работа! Пък то виж, разсърдил се е навярно и няма да вземе нито един липченин да работи! Ядосал се е, че са били писали оплакване до комисаря против него.

— И аз го подписах и ще държа твърдо на това, ни дръвче да не отсече, докато не се спогоди с нас и докато не ни даде, което си е наше.

— Щом е така, може и да не секат гората.

— Нашето няма да секат.

— Ами сиромасите какво ще правят? — простена Рохо.

— Нищо не мога да помогна, а пък няма и да дам своето, само и само работа да им отварям. Брани другите, застъпвай се за тоя, за оня, а когато тебе сполети зло, кучето ще ти дойде на помощ.

— Виждам от това, че не си с дворянина.

— Със себе си съм и с правдината, така да знаеш. Друга грижа ми е на главата. Няма да седна да плача, че някой си Войтек или Бартек няма какво да яде, това е на свещеника работа, не моя! Един и да иска, не може да излезе наглава.

— Но много може да помогне, много — рече тъжно Рохо.

— Опитай се да носиш вода в решето и ще видиш колко ще донесеш, така е и със сиромашията; така си е наредено от бога и чини ми се, така и ще си остане — един има, а друг гони вятъра в полето.

Рохо само поклати глава и си излезе наскърбен, защото не очакваше такова кораво сърце за хорската беда у Борина. Старият го изпрати до портата и както обикновено всеки ден, отиде да назърне при кравите и при конете, защото беше вече късно.

Ягна постилаше и тъкмо разпухваше своя юрган и си казваше полугласно молитвата, когато влезе Мачей и хвърли в краката й някаква дреха, цялата в сняг.

— Наметките си губиш, при прелеза я намерих! — каза той тихо, но толкова твърдо и така я прониза с поглед, че тя примря от смущение и чак след малко почна да обяснява със заекване.

— То… този Лапа… каквото му попадне… изнася из къщи… вчера обущата ми беше до колибата си чак занел! Мръсно куче такова…

— Лапа ли?… Ха… е да… — прошепна той, защото никак не повярва.

На Богоявление, което тази година се падна в понеделник, преди да свърши вечерната служба и още се чуваше органът и пеенето в черквата, народът вече излизаше и се запътваше към кръчмата, защото този ден за пръв път след постите и Коледа щеше да свири музика, па тъкмеше се и годеж на Малгошка Клембова с Витек Соха. При все че носеше същото име, както и покойният Куба, той отричаше да му е роднина, понеже беше надменен момък и много се гордееше с моргите си.

Казваха също, че и Стахо Плошка, който още от ваденето на картофите се лъжеше с Улиша помощниковата, навярно днес ще направи годеж и ще изглади всичко със стария, защото онзи не го харесваше и не му даваше дъщеря си, че Стахо беше голям побойник, страшна хала и постоянно се караше с родителите си, а като зестра на Улиша искаше цели четири морги или две хиляди на ръка и две крави.

И у кмета имаше кръщенка днес, само че у дома му, но някои, които го познаваха, си правеха сметката, че като се разпусне веднъж, няма да издържи у дома, ами ще нахлуе с цялата дружина в кръчмата и там ще черпи.

Освен тези примамки имаше и още по-големи и по-важни работи, които засягаха всички.

Защото тъй стана, та на черковната служба се научиха от другоселци, че дворянинът вече намерил хора, които му били потребни за сечене, и дал вече капаро. От Рудка десет души щели да идат, от Модлица — петнайсет, от Домбица към осем, от жепечката шляхта 23 23 Селяни, които в миналото не са били крепостни роби на дворяните и са имали свой имот. — Б.пр. почти двайсет души — а от Липци нито един. Това беше вече чиста истина, и самият горски, който беше на черква, и той потвърди.

Страшна, тежка грижа налегна сиромашта от Липци.

То се знае, в Липци имаше и твърде богати, имаше и средни, които не се нуждаеха от припечелване с работа на чуждо, имаше и други, голи като соколи, но не се признаваха за сиромаси, само и само да са приятели с богатите и винаги да се нареждат с тях заедно — но имаше и безимотни, па и такива, които само къща имаха: кои чукаха снопи у по-богатите, кои на стружнята с брадва, кои пък където вече се намереше работа, все изкарваха колкото да преживеят с божията помощ, но оставаха още около пет челяди, за които зимно време нямаше никаква работа, и те именно чакаха сеченето като спасение.