Владислав Реймонт - Селяни

— Нима не знам! Боже мой, нима сам не тичах по Ягна! Но само едно спасение има в любовта: да се ожениш, като с ръка ще премахнеш всичко. И друга би се намерила; а не можеш ли да се ожениш, дръж някоя женена, веднага ще ти мине желанието за нея и любовта ще свърши! Право ти казвам, защото и аз имам не по-малък опит! — хвалеше се той.

— Ами ако и тогава не мине? — рече тъжно Антек.

— То се знае, който хленчи зад плета, който се крие зад кьошетата и когато зашуми фуста, му затреперват пищялите, на такъв лесно не минава, но такъв човек е теле, не е мъж, за такъв и грош не бих дал! — рече презрително Матеуш.

— Самата истина казваш, но чини ми се, че има и такива мъже, има… — замисли се Антек.

— Хайде да се чукнем, страшно ми е пресъхнало гърлото! Ах, кучешка им вяра на тия жени; някоя такава слабуша, само да я духнеш, и ще падне, а води за носа и най-силния мъж като теле за повод, и силата му взема, и ума му взема, па отгоре го направи и за смях на хората! Дяволско племе, мърша… казвам ти. Да се чукнем!…

— Наздраве ти, братко, за твое здраве!

— Благодаря, казвам ти, плюй на това дяволско племе, нали имаш ум в главата си…

Чукнаха се веднъж-дваж и си приказваха. Антек беше вече пийнал и понеже си нямаше никого, пред когото да се ожали, сега почувствува лудо желание да си излее душата и едвам се въздържа, само тук-там изпущаше по някоя дума, от която Матеуш всичко се досещаше, само че не даваше да се разбере.

Веселбата в кръчмата беше в разгара си, музиката гърмеше с все сила, танци след танци вървяха, вече по всички ъгли пиеха, тук-там започваха да се препират и навсякъде говореха толкова силно, че врявата препълняше кръчмата, а тупането на танцувачите се разнасяше като удари от бухалки по снопи. Компанията на Клемб премина в малката стаичка, откъдето се носеше също тъй не малък шум. Само Соха и Малгошка лудо танцуваха или пък, хванати през кръста, изтичваха навън, на чист въздух. Бартек от стружнята и дружината му си бяха все на едно място и пиеха вече втора бутилка, а Войтек Кобус подвикваше направо към жепечаните:

— Шляхта, синковците му, дрипльовци! — понеже те се смятаха за благородници.

— Дворяни, половин село една крава дои! — подмятаха злобно други.

— Пършивци, нямат коне, а те самите са пълни с конски въшки.

— Еврейски ратаи!

— Дворянски пометала, бива ги за кучета, щом тъй добре подушват!

— Подушили са и сега мърша в чифлика и тръгнали.

— На хората работата ще отнимат.

— Ще ви начешем пършивите чорли, та без глави ще изпобягате!

— Пачаври, скитници, свършило се топливото на евреите, та затова са дотърчали.

Гълчеха силно против тях, а някой и с пестница се заканваше и крещеше и все повече хора кипваха, все по-разпален от водката кръг ги обграждаше. Но ония не се обаждаха, седяха си накуп, стискаха тоягите между краката си, попийваха си бира, хапваха от колбасата, която си носеха, и надменно, безстрашно гледаха към липчени.

Може би веднага щяха да се сбият, но дотърча Клемб и започна да ги помирява, да увещава, да моли, а след него и други по-стари, и Ямброжи, така че Кобус престана да брътви, другите също се отдръпнаха при тезгяха да се черпят, после музиката силно засвири, а Ямброжи пак захвана да разправя разни небивали истории за войната, за Наполеон, за войводата и други весели неща, та мнозина се превиваха от смях; а той, развеселял и здравата пийнал, се беше разпуснал при масата и разправяше:

— Накрая ще разкажа още една история, къса е, защото бързам да танцувам, па и на момите е криво, че не отивам при тях! Знаете, днеска е годежа на Клембовата мома с Вицек Соха. Да бях искал, аз щях да се сгодя с Малгошка, аз! Ето как беше:

В четвъртък дойдоха годежари при Клемб! По едно и също време дойдоха от Сохови и от Причкови; едните черпят с арак, другите с подсладена водка, а Клемб пие от едните, па и на другите не отказва. И едните са добри, и другите не са лоши!

Годежарите пот ги избива и хвалят ли, хвалят ергените си.

Този има чудо морги, от чучулигите наторени, и другия също, на които само кучетата сватбите си правят.

Единия има къща, в която свинете под стените влизат, и другия не по-лоша.

И двоицата големи богаташи, втори по света се не намират!

Соховия има цяла яка от кожух, защото другото кучетата разпокъсали, а пък Причковия — гащник от празнични гащи и копче, лъскаво като злато!

Единият измичен като копен, па на другия корема надут от картофи!

Момчета и половина!

На Соховия лигите от устата текат, а Причковия с гуреливи очи!