Владислав Реймонт - Селяни

— Знаеш ли, моето клонче цъфнало! — извика тя към Ягна, която влизаше.

— Какво клонче?

— Това, дето на Свети Андрея го отрязах, бучнах го в пясък и го турих зад печката и то цъфнало! Вчера го гледах, ни едно цветче нямаше, а нощеска се цяло разцъфтяло, виж!

И тя донесе внимателно пълно с пясък гърненце, в което бе забучила вишнево клонче, обсипано с нежни цветове.

— Череша, розови и миризливи цветчета! — шепнеше сериозно Витек.

— Истина, череша!

Заобиколиха го всички и радостно и с почуда гледаха покритото с цветове клонче; в това време влезе Ягустинка. Днес тя беше самоуверена, креслива и словоохотлива както преди и току гледаше кого хубавичко да ухапе.

— Цъфнало ти е клончето, Южке, ама не е за тебе, ти още от ремък имаш нужда или от нещо по-кораво! — рече тя веднага щом влезе.

— За мене се е разцъфтяло, аз си го отрязах още на Свети Андрея през нощта, аз…

— Още си мъничка, сигурно на Настка предрича женитба! — обясняваше Ягуша.

— Заедно го посадихме в гърнето, но аз го отрязах, та за мене се е разцъфтяло… — викаше Южка и чак й се доплакваше, че не потвърждават нейното.

— Още много има да се занасяш по ергените и да висиш по прелезите, на по-старите по-напред е редът, на по-старите! — казваше тя, без да гледа в никого, и се усмихваше на Настка. — Я тихо, Южо. Знаете ли, че тази нощ Магда, изгонената от органистови, родила в притвора на черквата!

— Измислици разправяш!

— Да би било измислици — добре, ама е самата истина! Ямброжи отишъл да бие камбаните и я настъпил.

— Божичко! И не е ли замръзнала!

— Как да не е, детето умряло от студ, а Магда едва си държи душата в зъбите. Прибрали я у попови и още я свестяват… но по-добре да не я свестяват… в каква неволя ще живее, какво ли пък добро я чака: само мъка и страдание.

— Матеуш казвал, че като я изпъдили органистови, ходила постоянно на воденицата и там седяла, но после Франек я набил и изпъдил, навярно по заповед на воденичаря.

— Какво да прави човека, да я тури в рамка и да я окачи на стената! И той е мъж, както и другите; когато му се искало, клел се; като получил, отрекъл се! Истина, и той не е без вина, но най-много са криви органистови! Докато беше здрава, караха я като вол на работа, сам-сама всичко им вършеше, а малка ли им е шетнята! Само крави пет, ами толко дечурлия, свине, кокошки, гъски, патици, толко ниви! А като се разболя, изгониха я, мръсници, не човеци!

— Ами защо се е мъкнала с Франек! — извика Настка.

— И ти би направила същото дори и с Яшек, щом повярваш, че ще се ожени за тебе!

Настка се наежи при тия думи и започна да се препира, но тъкмо тогава влезе Борина, та млъкнаха и двете.

— Знаете ли за Магда! Съживила се вече, свестили я, Ямброжи казва, че още малко и щяла да хвърли топа; Рохо още я трие със сняг и й дава да пие, ама изглежда, че много трябва да се лекува.

— Къде ще се дене, сирота, къде?

— Може би Козелите ще я приберат, роднина нали им е.

— Козелите ли! И те живеят с това, що смъкнат, що излъжат или що откраднат, та нея с какво ще я лекуват! Толко стопани в селото, толко богат свят, а никой не се притича на помощ!

— Как не, у стопаните прелива, у тях само пада от небето, та току да раздават на всички страни! Всеки си има доста свои грижи, не са му притрябвали чуждите! То това ми и остана да събирам по пътя всеки изпаднал в нужда и да го стоварям у дома си, да го храня, да го лекувам, па може и на доктора да плащам! Стара си, ама в главата ти вятър вее! — рече Борина.

— Право е, че никой не е длъжен да помага на другите, ама и човек не е добиче да псовисва покрай плетищата.

— Така е създаден света, така ще си и бъде, ще ли го промениш?

— Помня, че по-рано преди войната 22 22 Въстанието от 1863 г. — Б.пр. , още по времето на болярите, в селото имаше болница за бедните, в същата къща, където живее органиста, добре помня, защото плащахме според кой колко морги има.

Борина изгуби търпение и не пожела да говори повече за това.

— Твоето дъдрене ще помогне толкова, колкото на умрял тамян! — завърши намръщено той.

— То се знае, то се знае, че няма да помогне! Който няма сърце за хорските мъки, при него и плачовете нищо не помагат! Комуто си е добре, нему се чини, че на света всичко отива на добре, както господ е наредил!

Но Борина вече не се обаждаше, та Ягустинка се обърна към Настка.

— Какво станаха слабините на Матеуш, дали са по-добре?

— Матеуш ли? Какво му е?…

— Не знаете ли?… — извика Настка. — Ами още преди празниците, струва ми се, във вторник, ваш Антек го беше набил; хванал го за гърлото, изнел го из воденицата и тъй го бухнал в оградата, че четири греди се пукнали, па паднал във водата и едвам не се удавял. Сега е болен, храчи кръв и не може да мръдне. Ямброжи казва, че сърцето му се превърнало и четири ребра му били счупени. А пък той все пъшка и така охка!…