Паулу Коелю - Вероника решава да умре

— Значи съм излекувана.

— Разбира се, че не. Не тази е болестта ви. В докторската дисертация, която пиша, за да бъде представена пред Словенската академия на науките (д-р Игор не искаше да се впуска в подробности за витриола), се опитвам да изследвам така нареченото „нормално“ човешко поведение. Много лекари преди мен вече са правили подобно изследване и са стигнали до извода, че нормалността не е нищо друго освен въпрос на консенсус, тоест, ако много хора смятат нещо за правилно, това нещо в един момент става правилно. Има неща, които се ръководят от здравия човешки разум: логично е копчетата на ризата да са отпред, защото би било много трудно да се закопчават, ако са отстрани, и невъзможно да бъдат закопчавани, ако са на гърба. Други неща обаче се налагат постепенно, защото все повече хора започват да вярват, че те трябва да бъдат такива. Ще ви дам два примера: запитвали ли сте се защо буквите върху клавишите на една пишеща машина са поставени точно в този ред?

— Никога не съм се замисляла.

— Нека да наречем този вид клавиатура 0\УЕКТУ, понеже така са подредени буквите от първия ред. Запитах се каква е причината за това подреждане и намерих отговора: първата пишеща машина е била изобретена от Кристофър Шолс през 1873 година, за да бъде подобрен краснописът. Възникнал обаче проблем: когато човек пишел много бързо, буквите се удряли една в друга и блокирали машината. Тогава Шолс измислил клавиатурата 0\УЕКТУ, която принуждавала машинописците да работят по-бавно .

— Не може да бъде!

— Но е вярно. Случило се така, че компанията „Ремингтън“ — която навремето произвеждала шевни машини — е използвала именно клавиатурата С^УЕКТУ за първите си пишещи машини. Това означавало, че повече хора били длъжни да научат тая система, и все повече компании започнали да произвеждат такъв тип клавиатура, докато накрая тя се превърнала в единствен образец. Повтарям: клавиатурата на пишещите машини и компютрите е проектирана така, че да се пише по-бавно, а не по-бързо, разбрахте ли? Опитайте се да промените местата на буквите и не ще успеете да намерите нито един купувач на вашия продукт.

Когато за пръв път видя клавиатура, Мари се запита защо буквите не са подредени по азбучен ред. Никога обаче не повтори въпроса си — мислеше, че това е най-доброто подреждане, което позволява да се печата по-бързо.

— Били ли сте във Флоренция? — попита д-р Игор.

— Не.

— Трябва да отидете, не е много далеч. Там се намира вторият ми пример. На катедралата във Флоренция има много красив часовник, проектиран от Паоло Учело през 1443 година. За този часовник е характерна една любопитна подробност: въпреки че отчита часовете като всички часовници, стрелките му се движат в посока, обратна на тази, с която сме свикнали.

— Но какво общо има това с моята болест?

— Ще стигна и до нея. Създавайки този часовник, Паоло Учело не се е опитвал да оригиналничи: всъщност по онова време е имало и други такива часовници, както и часовници, чиито стрелки са се движели във възприетата днес посока. Поради някаква неизвестна причина, може би защото стрелките на часовника на самия херцог са се движели в смятаната от нас за „правилна“ посока, тя се наложила като единствена и часовникът на Учело се превърнал в екстравагантност, в безсмислица.

Д-р Игор направи пауза. Знаеше, че Мари следи мисълта му.

— И тъй, да видим и вашата болест: всяко човешко същество е единствено със своите качества, инстинкти, форми на удоволствие, търсене на приключения… Но обществото налага един колективен начин на действие и хората не се питат защо трябва да се държат по този начин, а просто го приемат. Така както машинописците са приели факта, че С^УЕКТУ е възможно най-добрата клавиатура. Вие срещали ли сте през живота си човек, който да пита защо стрелките на часовника се движат именно в тази посока, а не в обратната?

— Не.

— Ако някой зададе този въпрос, сигурно ще му отговорят: „Ти си луд!“ А ако все пак много настоява, ще се опитат да му изтъкнат някаква причина, но бързо ще сменят темата, защото няма друга причина освен тази, която споменах. И тъй, връщам се на вашия въпрос. Повторете го!

— Излекувана ли съм?

— Не. Вие сте човек, който е различен от другите, а иска да е същият като тях. Това според мен трябва да бъде смятано за сериозна болест.

— Нима е толкова лошо да си различен?

— Лошо е да се опитваш да бъдеш като другите: предизвиква неврози, психози, параноя. Лошо е да искаш да си еднакъв, защото е противоестествено, против законите на Господ, който във всички гори по света не е създал и две еднакви листа. Но вие смятате, че е лудост да сте различна, и затова избрахте да живеете във „Вилет“. И понеже тук всички са различни, вие ставате еднаква с останалите. Разбрахте ли?