Джеймс Чейс - Чук, чук! Кой е там?

Всеки, който даде някаква информация и помогне за намирането му, ще получи награда от 10 000 долара.

Свържете се с Дайсън и Дайсън, упълномощени адвокати.

1600 Крю Стрийт

— Ще се скрие при някой, който няма пари… Те винаги така правят — додаде Танца със сатанинска усмивка. — Ако това не го издъни, имаме и други хватки, но мисля, че ще успеем.

Джони напълно се събуди, когато чу пърпоренето на моторница. Надигна се, погледна през отворения прозорец и видя Фрида да се отдалечава от лодката жилище. Носеше избелялата риза и опънатия панталон, а между устните й се поклащаше цигара. Моторницата се отправи към отсрещния бряг. Джони се отпусна обратно на възглавницата. Преди това го беше събудил шумът от потеглящия камион и в полусъницата си той разбра, че Скот тръгва за работа.

Лежеше върху малкото легло и си мислеше за предната вечер. Бяха яли черен шаран с къри — езерна риба с ориз, лук и домати. Яденето беше вкусно и го погълнаха повече или по-малко в мълчание. Скот беше пожелал да гледа телевизия и яде набързо, след което ги остави, отиде при телевизора и го включи.

Джони усещаше силно присъствието на Фрида, както седяха един срещу друг. Беше ял като истински вълк.

— Готвиш добре — похвали я той.

— И Ед смята така. — Резкостта в тона й го накара бързо да я погледне. — За това мислят всички мъже… за ядене.

Той хвърли поглед през стаята, към мястото, където Скот седеше, погълнат от синия екран.

— Не всички мъже.

— Искаш ли още?

— Трябва да съм луд, за да не искам.

Тя бутна стола си назад.

— Живеем тук като прасета. Продължавай. Имам работа — стана от масата и отиде в кухнята.

Яденето беше толкова вкусно, а той толкова гладен, че не се поколеба. Изпразни купата, след това се облегна назад и посегна за цигара.

След малко изгаси цигарата, събра чиниите и ги занесе в кухнята. Изненадано откри, че тя седеше на палубата, вперила поглед в далечината.

— Хайде да разчистим — предложи той. — Искаш ли?

— Ти май си домошар. — Имаше лек присмех в гласа й. — Остави това за утре… И утре е ден.

— Аз ще го направя. Остани си тук.

Тя го изгледа втренчено, после сви рамене.

— Значи оставам тук.

Отне му около двадесет минути да измие чиниите и да разчисти масата. Харесваше му да прави това. Напомняше му за сигурността на собствения му апартамент, който изглеждаше безкрайно далече. След това отиде при нея на палубата и се отпусна в стар, скърцащ бамбуков стол.

— Хубава гледка — каза той.

— Така ли мислиш? Свикнала съм с нея. След две години всяка гледка избледнява. Откъде си?

— От севера… А ти?

— От Швеция.

— Досетих се. По косата ти… По очите… Много си далече от къщи.

— Така е. — Замълча, после добави: — Виж какво, не си длъжен да разговаряш с мен. Две години съм живяла повече или по-малко сама. Свикнала съм. Ти си ни наемател. Нямаше да те приема тук, ако не бяха парите. Обичам да бъда сама.

— Няма да ти преча. — Той стана. — Имах тежък ден. Ще си легна. Благодаря за хубавата вечеря.

Тя се облегна назад и го погледна.

— Благодаря ти, че разтреби.

Отново се погледнаха, после той влезе във всекидневната. Телевизионният сериал тъкмо бе свършил и Скот ставаше.

— Да лягаме — каза той. — Ще се видим около седем утре вечер. Трябва ли ти нещо? Рибарските принадлежности са в онзи шкаф. Вземи моята въдица, ако искаш.

— Така ще направя. — Последва пауза. — Е, лека нощ. Мисля, че бих могъл да спя цяло денонощие.

Джони влезе в своята стая и си легна. Лежеше, гледаше луната и спокойната вода на езерото и си мислеше за Скот и неговата жена. След това мислите му се прехвърлиха към Масино. Пое дъх дълбоко, спокойно. Тук се чувстваше в безопасност. Това несъмнено беше единственото място на земята, където организацията никога нямаше да се сети да го търси.

И сега, след хубавия сън, при това слънце, като наблюдаваше Фрида в моторницата, той се събуди напълно. Съблече се и се гмурна в езерото, поплува малко из студената бистра вода, после се върна в лодката, изсуши се, облече се и отиде в кухнята. Фрида беше оставила кана с кафе, чаша и чинийка, захар и мляко. Имаше корав хляб и тостер, но той ги подмина. Отнесе си чаша кафе на палубата и седна, загледан в далечните борове, в отраженията на облаците в езерото, в спокойствието на водата. Почувства се в безопасност.

След като изпи кафето и изпуши цигара, той разгледа лодката жилище и откри, че се състои от три малки спални до всекидневната, кухня и баня с душ. Спалнята до неговата явно бе на Фрида. Беше спретната и чиста, с малко единично легло, ракла с чекмеджета, шкаф, книги и маса с нощна лампа на нея. Спалнята до нейната принадлежеше на Скот: не така спретната, без книги и със също толкова малко легло. В единия ъгъл имаше 22-милиметрова пушка и ловджийска пушка. Джони разгледа тези две оръжия, след това заднешком се измъкна от стаята и затвори вратата.