Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

— Не — отговори Шардон. — Префектът е наш човек.

— Добре, погрижете се всеки участник да знае, че този път не трябва да допускат никакви грешки. Разбрано ли е?

— Oui.

Вандерхоф спря да огледа масата и видя, че няколко души кимат в знак на съгласие. Беше ги убедил. Облегна се във въртящия се стол и си наложи да поотпусне изражението на лицето си.

— Господа, вторият въпрос за обсъждане е бъдещето на Атена в космоса в ерата след НАСА. Срещнах се на място в Куру и констатирах значителен напредък, главно поради големия капитал, който инжектирахме в нашия изследователски и развоен отдел. Ето резултатите от усилията ни. — Вандерхоф стана и отиде до едната страна на залата, свали бялото платно, което покриваше макети в естествена величина на совалката „Хермес“ и на космическата станция „Колумб“.

— Това е модел на „Хермес“, господа, който в технологично отношение е крачка напред в сравнение с американската космическа совалка. Той ще бъде в състояние не само да каца като самолет при завръщане от космоса, но и ще излита като самолет.

Вандерхоф веднага забеляза как хората зашушукаха помежду си. Почака да спрат и продължи:

— Преди да го отстраним, Гийю изобрети съвършено нов и изкусен метод за достигане до космоса. Виждате ли, господа, три четвърти от теглото на американската совалка при старта не е нищо друго, а течен кислород — тежкият окислител, без който не може да се получи изгаряне на горивото от течен водород. По-голямата част от него се изразходва през първите три минути от полета, когато совалката все още е в земната атмосфера. На Гийю му хрумна интересна идея. Защо да носим целия този кислород, когато в атмосферата го има колкото щеш? И така Гийю предложи ракетен двигател, който ще всмуква кислород, докато лети през атмосферата, а преди да навлезе в космоса, ще превключи към бордните запаси от течен кислород. Така намаляваме драстично теглото и усложненията и увеличаваме товарната площ. Просто и елегантно.

— Но приложимо ли е? — попита Шардон.

— Нашите учени работят по въпроса. Ето защо трябва да забавим НАСА. Необходимо ни е време да преодолеем две главни пречки. Едната е създаването на засмукващ въздух реактивен двигател, който е в състояние да развие скорост над Мах 10, за да се навлезе в космоса. Втората е да разработим ефикасна охладителна система за корпуса. За разлика от плочките за термична защита на американския орбитален кораб нашата система ще охлажда целия корпус: под обшивката му ще се вкарва течен водород чрез технология, подобна на онази, която се използва сега за охлаждане дюзите на конвенционалните ракетни двигатели. Смятаме, че въпросът с охлаждането е прост, но реактивните двигатели… за разработката им ще са нужни време и много пари. Но ако успеем, ще разполагаме с истински космически самолет.

— Колко време? — попита Шардон.

Вандерхоф посочи двигателите в задната част на еднометровия пластмасов модел на обтекаемия „Хермес“.

— Конвенционалният реактивен двигател извлича кислород от атмосферата, но той не е подходящ за скорости над Мах 3. Разработихме двигател, който използва тласкателната сила на свръхзвуковата скорост на самолета, за да сгъстява въздуха в горивната камера преди смесването му с горивото. Това е т.нар. правотоков въдушно-реактивен двигател. Решихме, че тази технология ще ни даде възможност да достигнем скорост Мах 6. Освен това проектирахме — на хартия — специален вид правотоков въдушно-реактивен двигател, при който въздухът минава със свръхзвукова скорост през горивната камера. Тази технология, господа, ще ни даде скоростта, необходима за преодоляване на земното притегляне. Сърцето на „Хермес“ е тъкмо този тип двигател, но за да го разработим, са ни необходими време и пари. Имаме парите. С отстраняването на „Лайтнинг“ ще спечелим и необходимото време. — Вандерхоф направи пауза, за да осмислят казаното.

— Ще успеем ли да изстреляме навреме нашата ракета? — попита Шардон.

— Всичко е готово. Една ракета „Атена V“ с експлозивен заряд с дистанционно управление, който е прикачен към комуникационен спътник, трябва да излети в 23:35 часа местно време вдругиден, но помнете, господа, спътникът е за всеки случай. Не очакваме „Лайтнинг“ да стигне до орбитата си.

— Някакви проблеми в НАСА?

— Не. И там всичко е наред.

Шардон се облегна и кимна. В залата настъпи мълчание.

— Много добре — заключи Вандерхоф. — Генерале, вие ще се заемете със Стоун. Аз незабавно се връщам в Куру, за да контролирам изстрелването. Обадете ми се веднага, щом имате новини. Закривам заседанието.