Мари стана от леглото и отиде до него. Докосвайки леко ръката му, тя каза:
— Съжалявам.
— Не е необходимо. Както казах, беше много отдавна.
— Кемрън…
Той вдигна глава и срещна погледа й.
— Как беше там? — попита тя.
Той отвърна поглед.
— По-добре да не знаеш.
— Загубих брат си там, Кемрън. Да, искам да зная.
Кемрън седна на прага на прозореца и загледа Мари. Коя си ти, Мари Гийю? Какво става с нас? Кемрън се опита да потисне чувства, които не бе изпитвал от години. Тя го привличаше физически от деня, в който я видя. Но нещата се задълбочиха. Чувствуваше се спокоен с нея. Доверяваше й се. Тя не беше просто още една кукличка, а истинска жена.
Много добре, Мари. Ти си го търсеше. Кемрън заговори. Гласът му беше леденостуден, думите завладяващи. Разказваше й за болките, за объркването, за скръбта. Обясняваше й как младите войници са загивали безсмислено, главно поради недостатъчна подготовка. Започне стрелба, а те просто замръзват и след секунди се просват на земята, пълни с олово. Каква лудост. После гласът му се промени. Заговори по-ниско, дишаше тежко. Стискаше юмруци. Тялото му се напрегна. Върна се отново там. Джунглата го обкръжаваше. Тръгвай, Кемрън. Бягай… спасявай се. Имаш шанс… самичък. Потърси помощ… и се върни… Господи, защо го зарязах? Но аз се върнах. Върнах се! Но твърде късно. Виетконгците бяха изкормили Скергън като животно и го бяха оставили да виси от едно дърво.
Мислите му станаха твърде неясни, думите несвързани. Кемрън се обърна и се загледа през прозореца, притеснен, виновен, безсилен да я погледне. Мари беше първият човек, на когото той разказа тази история.
Почувствува ръцете й върху раменете си, пръстите й нежно го притискаха. Те стигнаха до врата му и го разтриха. Кемрън затвори очи за малко, усещаше как тялото му се отпуска.
— Всичко е наред, Кемрън. Всичко е наред.
Кемрън се обърна и я погледна в очите. Видя сълзи, чувствуваше се като хипнотизиран. Тя усети състоянието му. Разбра болката му.
— Благодаря ти — каза той.
— Не. Аз трябва да ти благодаря.
Централата на „Атена Аероспейс“, Мюнхен, Германия
Всички прозорци на дългата и тясна заседателна зала с огромната маса, заемаща по-голяма част от мраморния под, гледаха към града на фона на небето. Така трябва да изглежда правителственият център на един световен лидер, отбеляза си Фридрих Вандерхоф, докато оглеждаше хората, насядали в петнайсет от четирийсетте черни кожени стола около овалната махагонова маса. Присъствуващите тук този следобед бяха неговите приближени, шепа проницателни мъже, които като Вандерхоф бяха сред най-влиятелните финансови лидери на Европейската икономическа общност. Той ги смяташе за гръбнака на Атена, космическата агенция на общността, и за единствените, склонни да рискуват каквото трябва, за да направят към края на столетието от Европа лидер в космоса.
Но Вандерхоф не беше само инвеститор. Беше започнал като учен с усет към добрите търговски рискове през 70-те и 80-те години. Тогава натрупа състояние, използвайки таланта си на инженер в разработката на оръжия — портативната противотанкова граната „Армбруст“, както и редица леки оръжия „Хеклър & Кох“. После той употреби умението си да води преговори и връзките си с фабриките при уреждане на продажби на оръжие за много страни в Близкия изток, Южна Америка и Африка.
Вандерхоф хвърли поглед към празния стол вляво от себе си, стола, на който преди седеше ракетният специалист Клод Гийю. Макар и много надарен в техническо отношение, Гийю беше показал, че не притежава необходимата всеотдайност и решителност, за да се сбъдне видението на Вандерхоф за Европейската космическа общност.
След катастрофата с „Чалънджър“ ЕИО беше инвестирала стотици милиони долари, за да модернизира ракетния полигон на Атена в Куру, Френска Гвиана, и да подобри качеството на ракетите. Големият наличен капитал позволи на Вандерхоф да наеме най-добрите учени в Европа, за да проектират усъвършенствувана ракета-носител със съвременни системи за насочване, която да може да извежда в орбита много спътници наведнъж. Крайният резултат беше „Атена V“, 40-метровата тристепенна ракета, която можеше да извежда един спътник в геостационарна или повече — в ниска земна орбита. Седем години след дебюта бяха изстреляни петдесет ракети „Атена V“ без нито един отказ, което гарантира надеждността на Европейската космическа агенция. При тарифа 60 милиона долара за извеждане на спътник в ниска и 100 милиона — за геостационарна, Вандерхоф и неговият инвеститорски картел увеличиха сто пъти първоначалния си капитал. При това предизвикаха изведнъж небивал разцвет в европейската икономика, която започна да произвежда с най-модерна технология всичко — от спътници до отделни части за ракетите на Атена.
Читать дальше