Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

Париж, Франция

Бурята започна по-бързо, отколкото очакваше Кемрън. Светкавици проблясваха в тъмното следобедно небе. Оглушителен тътен залюля меката трева под краката му. Хем уединен, хем открит, паркът предлагаше няколко възможности за бягство. До затварянето му оставаха няколко минути и повечето от разхождащите се вече бяха си тръгнали, за да избягат от дъжда.

Мари не беше с него. Беше я убедил да го чака извън парка, на място, което не се виждаше от Сена. Щеше да я вземе, след като завърши операцията по прибирането му.

Кемрън гледаше как ситният дъждец се превръща в обилен валеж, докато стоеше на три метра от „Ке Сен Бернар“, улицата между градината и разбеснелите се води на Сена. Силният вятър блъскаше яростно близо еднометровите вълни в изградените преди век подпорни стени. Водата се разбиваше в облак бяла пяна, който сякаш поглъщаше привързаните наблизо екскурзиантски лодки, но ярко боядисаните съдове някак си успяваха да излязат отново и отново изпод лудеещите вълни, отказвайки да се предадат на далеч по-силния си противник.

Кемрън вдигна яката на тренчкота, облегна се на един дъб и гледаше как самотен елен кротко потърси убежище от бурята в една от няколкото изкуствени пещери, построени като част от оградената естествена среда на животните. Кемрън се усмихна. Отдавна не беше ходил в зоологическа градина. Той всъщност не очакваше да види животни тук. Според окачената отвън табела „JARDIN DES PLANTES“, той се намираше в Ботаническата градина, но през краткото време, докато обикаляше, чакайки Потър, Кемрън видя достатъчно диви животни в клетки и оградени места, за да напълнят един малък зоопарк.

Погледна още веднъж часовника си. Минаваше пет часът, а все още никаква следа от…

Кемрън бързо се обърна. Ушите му доловиха нов звук, почти неразличим сред бурята. Изстрел.

Той посегна към беретата, дръпна я силно, за да я извади от ремъка, и стисна с пръсти черната ръкохватка. Обърна се и тръгна към група дървета. Кой беше стрелецът? Дали е Потър? Дали началникът му не е продажник? Всичко изглеждаше възможно в момента.

Мислите му бързо изчезнаха, когато от дърветата се разхвърча кора от попадението на куршум. Присви очи, но не виждаше нищо през силния дъжд. Изстрелът проехтя секунда по-късно, докато той се изтърколи в калта зад дърветата.

Студеният дъжд бързо проникна под палтото и памучната му риза подгизна. Мократа тъкан лепнеше по гърдите му. Удари силно гърба си в дънера на едно кедрово дърво. Зарови се в листака, бързо направи покритие около себе си, почувствува се временно в безопасност. Лицето му беше в кал. Косата му натежа от нея. Кемрън вдигна очи към небето и остави дъжда да я измие. Приклекнал, застинал в неудобна поза, той бързо прехвърляше в ума си възможностите. Една секунда, мислеше той. Една секунда, докато звукът от изстрела долетя до него. Стрелецът трябва да беше на около триста метра, пресметна Кемрън, като оглеждаше района безуспешно. Мракът и дъждът правеха невъзможно да се види нещо на повече от метър, освен при блясъка на светкавиците. Но знаеше също, че стрелецът много вероятно също ще го забележи тогава. Една светкавица го заслепи и Кемрън почака за миг да си върне зрението. Той хукна иззад дърветата през сечището към колибката на маймуната.

Един, два, три куршума рикошираха със силно свистене от мократа бетонна пътека само на някакви шейсет сантиметра от него. Близо, много близо, реши той и внезапно разбра грешката си. Стрелецът нямаше защо да чака редките светкавици да осветят целта, той имаше уред за нощно виждане. Кемрън беше в безопасност по време на светкавицата, когато ярката светлина буквално ще заслепи всеки, който използва такъв уред.

Отново мрак. Още два изстрела. Още две изплющявания. Охо-о! Кемрън видя през дъжда ярките проблясъци от дулото, идващи от купчината пръст редом с отдалечения кът за водни животни.

Стигна ротондата в центъра на парка и се укри зад някаква еднометрова бетонна стена. Зачака в мрака. Проблясна светкавица и той прескочи ниската стена, спъна се в нещо и се пльосна с главата надолу в локва вода. Инстинктивно си пое дъх и се задави с калната вода. Изсумтя и се прокашля, за да изчисти гърлото си, и задиша дълбоко, докато си поеме дъх.

Отново мрак. Още два изстрела. Нова светкавица. Двете секунди светлина му показаха в какво се бе препънал. Не Потър стреляше по него. Но кой?

Мракът падна така внезапно, както бе изчезнал. Кемрън се облегна на бетонната стена, докато водата се стичаше по челото му. Мъчеше се да се примири със смъртта на Потър, с прекъсването на връзката му с ЦРУ. Само Потър можеше да го прибере официално, но при следващата светкавица видя в гърдите му дупка колкото юмрука си. Бронебоен куршум, определи той. Един точен изстрел и играта беше завършила.