Съмърсет Моъм - Луна и грош

— Бланш! Бланш!

Мисълта за нейните страдания била непоносима. Изведнъж си я представил в кухнята — малко по-широка от бюфет — как мие чиниите и чашите, вилиците и лъжиците, бързо излъсква ножовете върху дъската; после прибира всичко, избърсва мивката и окачва кърпата за съдове да съхне — скъсаният сив парцал още си бил там. След това се оглежда, за да се убеди, че всичко е чисто и подредено. Видял я как смъква ръкавите си, сваля си престилката — тя висяла на една кука зад вратата, взема шишенцето с оксалова киселина и отива с него в спалнята.

Изтерзан от тези представи, той скочил от леглото и бързо излязъл от стаята. Отишъл в ателието. Там било тъмно, защото завесите на големия прозорец били спуснати, и той веднага ги дръпнал, но като обхванал с бегъл поглед това кътче, където преди бил толкова щастлив, от гърдите му се изтръгнало ридание. И тук всичко си било по старому. Стрикланд беше безразличен към обстановката и бе живял в чуждото ателие, без да му мине през ум да измени нещо в него. То беше подчертано артистично, според идеята на Стрьове за това, в каква обстановка трябва да живее един художник. Тук-там по стените имаше стар брокат, а пианото бе покрито с парче коприна, потъмняла и красива, в единия ъгъл имаше копие на Венера Милоска, а в другия — на Венера на Медичите 29 29 Известна антична скулптура, съхранявана днес в галерия Уфици във Флоренция, някога собственост на династията Медици. Б. пр. .

Имаше няколко италиански скрина с наредена върху тях холандска керамика и няколко барелефа. В прекрасна златна рамка висеше копие от „Портрет на папа Инокентий. X.“ на Веласкес, което Стрьове бе направил в Рим, а няколко от картините на Стрьове, все в разкошни рамки, бяха окачени така, че да изпъква най-добре тяхната декоративност. Стрьове винаги се гордееше със своя вкус. Много държеше на романтичната атмосфера в ателието и макар че сега неговият вид го пробождал в сърцето като с нож, без да се замисля защо, той леко преместил масичката в стил Луи XV, която бе едно от неговите съкровища. Изведнъж погледът му се спрял на едно платно, обърнато към стената. То бяло много по-голямо от тези, които той имал обичай да използува, и се запитал откъде ли се е взело. Приближил се и го обърнал към себе си, за да види рисунката. Било голо тяло. Сърцето му забило лудо, защото се досетил, че това е картина на Стрикланд. Разгневен, я бутнал отново към стената — какво е искал да каже с това, че я е оставил тук, — но без да ще, я съборил на пода с лицето надолу. Независимо от това, чия е картината, не можел да я остави така в прахта и я вдигнал. Тогава у него надделяло любопитството. Обзет от желание да я разгледа по-добре, той я отнесъл до статива и я поставил там. После отстъпил няколко крачки назад, за да я огледа спокойно.

Дъхът му спрял. На картината била изобразена жена, легнала на диван, сложила едната си ръка под главата, а другата — до тялото, едното й коляно било вдигнато, а другият крак бил опънат. Класическа поза. Главата му се замаяла. Познал Бланш. Мъка, ревност и ярост го задушили и издал дрезгав вик; не можел да изрече нищо, стиснал юмруци и заплашително ги вдигнал към своя невидим враг. После за крещял с всички сили. Не бил на себе си. Това било вече непоносимо. Изнемогвал. Огледал се диво за нещо, с което да разсече картината, да я накълца на парчета; тя не бивало да съществува ни минута повече. Не можел да види нищо, което да му послужи. Започнал да рови из боите и четките си, но кой знае защо, не намирал нищо. Побеснял. Най-сетне открил каквото търси — една голяма шпатула — и я сграбчил с победен вик. Стиснал я като кама и се хвърлил с нея към картината.

Докато ми разказваше това, Стрьове се развълнува така, както тогава, сграбчи от масата попадналия му подръка нож и го размаха. Вдигна ръка като за удар, но внезапно разтвори пръсти, ножът падна и издрънча на пода. Погледна ме с виновна усмивка. Замълча.

— Продължавай — казах аз.

— Не зная какво ми стана. Тъкмо щях да раздера; картината, ръката ми беше готова да нанесе удара, когато изведнъж я видях…

— Какво видя?

— Картината. Това беше произведение на изкуството. Не можех да го докосна. Уплаших се.

Стрьове отново млъкна и се втренчи в мен с отворена уста, а кръглите му очички сякаш щяха да изскочат.

— Беше велика, дивна картина. Обзе ме страхопочитание. За малко да извърша ужасно престъпление. Пристъпих напред, за да я видя по-добре, и кракът ми ритна шпатулата. Потръпнах от ужас.