Съмърсет Моъм - Театър

— Добре. Но мога да остана само минутка.

— Окей.

Свиха към дома му и Джулия тръгна пред него нагоре по тясната стълба.

— Ти влез в хола, а аз ще сложа водата да заври.

Джулия влезе в стаята и седна. Огледа се. Тези стени бяха неми свидетели на нейните бурни чувства. Тук нищо не се бе изменило. Снимката й стоеше на същото място, но на полицата над камината се бе появила още една — голяма фотография на Ейвис Крайтън с надпис: „На Том от Ейвис“. На Джулия й трябваше само един поглед, за да забележи всичко това. Стаята сякаш бе декор, сред който някога бе играла; беше й смътно позната, но нищо повече. Любовта, която я бе изгаряла тогава, ревността, която бе потискала в себе си, покрусата от поражението — всичко това не беше по-реално, от която и да е от нейните многобройни роли на сцената. Тя се наслаждаваше на равнодушието си.

Том влезе, в ръцете си държеше покривката, която тя му бе подарила някога; той акуратно подреди сервиза за чай, който също му бе подарък от нея. Джулия сама не разбра как й стана толкова смешно при мисълта, че той съвсем непреднамерено използва всички нейни дребни подаръци. Том донесе чая и те го изпиха, седнали един до друг на дивана. Той продължаваше да й разказва колко се е подобрило положението му. Като се стараеше да бъде любезен както винаги, й призна, че са му дали голям дял във фирмата, защото е привлякъл много нови клиенти, а това му се е удало само благодарение на нея — на Джулия. Разказа й за отпуска си. На Джулия й беше ясно, че той дори не подозира какви мъчителни страдания й е причинил някога. От това също сега й се прииска да се разсмее.

— Както чувам, днес те чака колосален успех.

— Не би било лошо, нали?

— Ейвис ми каза, че двамата с Майкъл се отнасяте прекрасно с нея. Внимавай да не те затъмни в тази пиеса.

Той искаше да я подразни, но Джулия се попита дали Ейвис не му бе дала да разбере, че се надява на това.

— Сгодени ли сте?

— Не. Тя държи на свободата си. Казва, че годежът би попречил на кариерата й.

— На кое? — Думите сами се изплъзнаха от устата й, но тя веднага се поправи: — Ах, да, разбирам.

— Естествено не бих искал да й преча. Ако след днешната премиера получи покана да играе в Америка? Разбирам, че нищо не трябва да й пречи да приеме.

„Кариерата й!“ Джулия тайно се усмихна.

— Знаеш ли, наистина си мисля, че е страшно хубаво от твоя страна да се държиш така с Ейвис.

— Защо?

— Е, сама знаеш какви са жените.

Като казваше това, той я прегърна през кръста и я целуна. Джулия се изсмя в лицето му. — Ама че си забавно момче!

— Какво ще кажеш, да се полюбим малко, а?

— Не говори глупости.

— Но какво глупаво има в това? Не ти ли се струва, че и без това много отдавна сме в развод?

— Аз съм за безвъзвратен развод. А Ейвис?

— Тя е нещо друго. Хайде, а?

— Забрави ли, че днес имам премиера?

— Имаме предостатъчно време.

Той я прегърна с две ръце и нежно я целуна. Тя го гледаше насмешливо. Внезапно се реши.

— Добре.

Станаха и отидоха в спалнята. Джулия свали шапката си и с лек жест си съблече роклята. Той я прегръщаше, както я бе прегръщал толкова пъти в миналото. Целуваше затворените й очи и малките гърди, с които тя се гордееше толкова много. Джулия му отдаде тялото си — да прави с него каквото си иска, — но духът й витаеше другаде. Тя отвръщаше на целувките му от приятелство, но осъзна, че мисли за ролята, която щеше да играе същата вечер. Като че ли в нея живееха две жени: любовницата в обятията на възлюбения си и актрисата, която вече мислено виждаше огромната полутъмна зала и чуваше аплодисментите при появата си. Когато малко по-късно двамата лежаха един до друг, главата й на неговата ръка, Джулия дотолкова забрави за Том, че едва не се стресна от изненада, когато след дълго мълчание той проговори:

— Не ме ли обичаш вече?

Тя леко го притисна към себе си.

— Разбира се, че те обичам, мили. Душата си бих дала за теб.

— Днес си толкова странна.

Тя разбра, че е разочарован. Бедничкият, въпреки всичко не би искала да го обиди. Наистина той бе много мил.

— Не съм на себе си, когато ме очаква премиера. Не ми обръщай внимание.

След като се убеди окончателно, че не дава пукната пара за него, тя не можеше да не го съжали. Ласкаво го помилва по бузата.

— Сладкият ми. „Дали Майкъл не е забравил да изпрати горещ чай на хората от опашката за билети? Не е скъпо, но затова пък те толкова много ценят този жест.“ Знаеш ли, наистина трябва да тръгвам. Мис Филипс ще дойде точно в шест. Иви вероятно вече си блъска главата какво ли е станало с мен.