Съмърсет Моъм - Театър

— А пък аз, глупакът, исках да подпиша договор с нея — каза Майкъл.

— Че защо да не подпишеш…

— Когато й имаш зъб? За нищо на света. Ах ти, лошо момиченце, толкова да ревнуваш! Нима мислиш, че Ейвис означава нещо за мен? Трябва вече да си разбрала, че за мен не съществува никой друг на света, освен теб.

Майкъл си бе въобразил, че Джулия е изиграла лошата си шега с Ейвис, за да си отмъсти за доста бурния флирт, който бе завързал с нея, и при все че, разбира се, съчувстваше на Ейвис — никак не й беше провървяло! — не можеше да не се чувства поласкан.

— Ах ти, старо магаре — усмихна се Джулия, като четеше дума по дума мислите му и се забавляваше страхотно на заблудата му. — В края на краищата ти си най-красивият мъж в Лондон.

— Може би, може би. Но не съм сигурен какво би казал авторът. Той е една самодоволна маймуна, а това в никакъв случай не е същата сцена, която е съчинил.

— Остави това на мен! Ще оправя всичко.

На вратата се почука и влезе самият автор. С възторжен вик Джулия се хвърли към него, обви с ръце врата му и го целуна по двете страни.

— Доволен ли сте?

— Изглежда, пиесата имаше успех — отвърна той доста хладно.

— Скъпи мой, тя няма да слезе от сцената и след година! — Джулия постави ръце на раменете му и внимателно го погледна в лицето. — Ах, вие, лош, лош човек!

— Аз?

— Едва не погубихте ролята ми. Когато стигнах до онова място във второ действие и разбрах какво сте имали предвид, едва не припаднах. Та вие сте знаели каква сцена е това, вие сте автор, защо ни позволихте да я репетираме така, като че ли в нея няма нищо, освен това, което се вижда на повърхността? Ние сме само актьори, не можете да очаквате от нас да… да отгатнем цялата ви дълбочина и тънкост. Това е най-добрата сцена в цялата пиеса и аз едва не я провалих. Никой, освен вас не може да напише подобно нещо. Пиесата ви е великолепна, но в тази сцена личи не само талантът, в нея личи геният!

Авторът се изчерви. Джулия го гледаше с благоговение. Той се почувства смутен, щастлив и горд.

„След двадесет и четири часа този балама ще е убеден, че наистина е замислил сцената така.“

Майкъл сияеше.

— Да отидем в моята стая и да пийнем уиски със сода. Не се съмнявам, че след всички тези преживявания трябва да се подкрепите.

Когато излизаха от стаята, влезе Том. Лицето му гореше от възбуда.

— Скъпа, беше великолепно! Ти беше поразителна! Това се казва представление!

— Хареса ли ти? Ейвис беше добра, нали?

— Ейвис? Ужасна.

— Мили, какво искаш да кажеш? На мен ми се стори очарователна.

— Ти направо я сравни със земята! Във второ действие дори не изглеждаше красива.

„Кариерата на Ейвис“!

— Слушай, какво ще правиш тази вечер?

— Доли дава прием в наша чест.

— Не можеш ли да се измъкнеш по някакъв начин и да вечеряме заедно? Лудо съм влюбен в теб!

— Що за глупости? Не мога да скроя такъв номер на Доли.

— О, моля ти се!

В очите му гореше огън. Джулия видя, че никога преди не бе предизвиквала в него такава страст, и се зарадва на своя триумф. Решително поклати глава. В коридора се чу глъч от много хора и двамата знаеха, че един след друг към гримьорната бързат приятелите й, за да я поздравят.

— Дявол да ги вземе всички! Колко искам да те целуна! Ще ти позвъня утре сутринта.

Вратата се отвори и Доли, пълна, потна и преливаща от ентусиазъм, се втурна в гримьорната начело на голяма тълпа, която така препълни стаята, че не можеше да се диша. Джулия поднесе страните си на всички подред. Сред тълпата имаше две-три известни актриси, които също не скъпяха похвалите си. Джулия великолепно им изигра ролята на самата непресторена скромност. Сега вече дори коридорът беше претъпкан с хора, които искаха да я зърнат поне с крайчеца на окото си. Доли трябваше с лакти да си пробива път към изхода.

— Постарайте се да не закъснявате много — каза тя на Джулия. — Вечерта ще бъде изумителна.

— Ще тръгна веднага щом мога.

Най-после Джулия се избави и от последните посетители. Започна да се съблича и да сваля грима от лицето си. Влезе Майкъл, облечен в халат.

— Слушай, Джулия, трябва да отидеш на приема у Доли без мен. Необходимо е да се срещна с агентите по продажба на билетите и няма да свърша навреме. Имам намерение да им измъкна пари.

— Добре.

— Вече ме чакат. Ще се видим утре сутринта.

Майкъл излезе, в стаята остана само Иви. На стола висеше роклята, която Джулия щеше да облече. Тя намаза лицето си почистващ крем.

— Иви, утре сутринта мистър Фенъл ще ми позвъни. Кажи му, моля те, че не съм в къщи.