„Всичко това е прекрасно, но къде да намеря добър драматург? Сара Бернар е имала своя Сарду, Дузе — Д’Анунцио. А кого имам аз? «Кралицата на Шотландия има прекрасен син, а аз съм безплоден ствол.»“ 82 82 Перифразирани думи на кралица Елизабет I из „Мемоарите на сър Джеймс Мелвил“ от епохата на Реформацията. — Б.пр.
Но Джулия не допусна тази печална мисъл да помрачи за дълго ведрото й настроение. Толкова бе екзалтирана, че се чувстваше способна да създава драматурзи от безкрайното празно пространство, както Девкалион 83 83 Девкалион — (гр. мит.) — син на Прометей. — Б.пр.
е създавал хора от камъните в полето.
„За какви глупости говореше наскоро Роджър? А пък бедният Чарлс се отнесе толкова сериозно към това. Глупав малък позьор — ето какъв е.“
Джулия протегна ръка към голямата зала. Светлините бяха приглушени и от ъгъла, в който седеше, тя още повече й напомняше място, където се разиграва някакво представление.
„Да, «този свят е сцена и всички хора са актьори.» Но илюзията е там, зад арките; единствено ние, актьорите, сме реални в този свят. Ето моя отговор на думите на Роджър. Хората са суровината, от която сме направени. Ние сме смисълът на тяхното съществуване. Ние използваме техните глупави, жалки чувства и ги превръщаме в изкуство, създаваме от тях красота; предназначението на хората е да бъдат зрителите, които са ни нужни, за да се осъществяваме. Те са инструментите, на които ние свирим, а за какво е нужен инструмент, на който никой не свири?“
Тази мисъл развесели Джулия и няколко минути тя й се наслаждаваше. Умът й бе удивително бистър.
„Роджър твърди, че ние не съществуваме. Напротив, само ние съществуваме. Останалите са сенките, а ние им даваме съдържание. Ние сме символите на цялата тази объркана и безцелна борба, която наричат живот, а единствено символът е реален. Казват, че театърът е илюзия. Именно тази илюзия е единствената реалност.“
Така Джулия със собствения си ум стигна до теорията на Платон за идеите. Това я накара да тържествува. Заля я гореща вълна на симпатия към огромната безименна публика, която съществуваше единствено за да й даде възможност да се изяви. Отвисоко, от своя планински връх, тя гледаше щъкащите насам-натам като мравки хора. Имаше удивително усещане за освободеност от всички земни връзки и това я преизпълни с такъв възторг, че всичко останало изгуби своето значение. Чувстваше се като душа, витаеща в рая.
Приближи се метрдотелът и я попита с учтива усмивка:
— Имате ли нужда от нещо, мис Ламбърт?
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5891
Издание:
Уилям Съмърсет Моъм. Театър
Английска. Първо издание
Редактор: Силви Гърчева, Илияна Велева
Издателство „Силви-Арт“, София, 1994
ISBN: 954-8171-06-6
Зофани, Джон (1723 — 1810) — известен художник портретист от XVIII век, живял в Англия. Рисувал е сюжетно тематични картини, както и театрални сцени. Другият художник е работил в същия жанр, но е по-малко известен. — Б.пр.
Мебели в стил рококо, изработвани от Томас Чипъндейл (1718 — 1779) — известен английски майстор на мебели. — Б.пр.
„Никой не ще ме докосне безнаказано“ (лат.) — девиз на шотландски рицарски орден. — Б.пр.
Сидънс, Сара, по рождение Кембъл (1755 — 1831) — знаменита английска трагичка. — Б.пр.
Натие, Жан Марк (1685 — 1766) — френски художник. — Б.пр.
Действуващо лице в пиесата, което не взема активно участие в развитието на сюжета и произнася дълги речи, като изразява мнението на автора за събитията на сцената. — Б.пр.
Почетно звание, присъждано на най-заслужилите измежду висшите юридически служители в Англия. — Б.пр.
Една от най-популярните актьорски фамилии в Англия. Нейни представители са били Сара Сидънс (по рождение Кембъл) и брат й Джон Филип Кембъл (1757 — 1832). — Б.пр.
Английският крал Джордж V (1910 — 936), внук на кралица Виктория. — Б.пр.
Кралица Мери (1910 — 1936), съпругата крал Джордж V. — Б.пр.
Лорънс, Сър Томас-Томъс (1769 — 830), навестен английски художник портретист. Позирали са му знатни аристократи, пълководци, членове на кралското семейство. — Б.пр.
Коклен, Бенуа Констан (1841 — 1909) — знаменит френски актьор и театрален критик. — Б.пр.
Читать дальше