Съмърсет Моъм - Театър

— Не бих искала Роджър да стане актьор, ако това имате предвид.

— Не, не мисля, че ще му хареса.

— Разбира се, не може да стане и драматург — няма чувство за хумор.

— Смея да кажа, че ще се чувства много добре, ако се залови с дипломатическа кариера. Бих могъл да му бъда от голяма полза.

— Какво ще ме посъветвате да сторя?

— Нищо. Оставете го на мира. Вярвам, че това е най-доброто, което бихте направили за него.

— Но не мога да не се тревожа.

— Не бива. Не губете надежда. Мислили сте, че сте родили грозното патенце, но може би той е на път да се превърне в белокрил лебед?

Чарлс не даваше на Джулия онова, от което тя имаше нужда. Беше се надявала да срещне повече съчувствие.

„Старее, бедният“, мислеше си тя. „Престанал е да разбира нещата. Сигурно е импотентен вече много години. Чудя се защо не съм се сетила по-рано за това.“

Попита го колко е часът.

— Мисля, че е време да тръгвам. Тази нощ трябва дълго да спя.

Джулия спа добре и веднага щом се събуди, изпита възторг. Тази вечер бе премиерата. С радостно вълнение си спомни, че когато предната вечер излизаше от генералната репетиция, пред касата вече бяха започнали да се тълпят хора, а сега, в десет часа сутринта, там сигурно имаше дълга опашка.

„Горкичките, днес им провървя с времето.“

Преди години Джулия непоносимо нервничеше преди премиерата. Още от сутринта леко й призляваше, а с приближаването на вечерта изпадаше в такова състояние, че почти беше готова да напусне сцената. Но сега, след като бе преминала това тежко изпитание толкова пъти, бе станала малко по-равнодушна. В първата половина на деня се чувстваше щастлива и леко развълнувана. Едва късно следобед ставаше нервна. Млъкваше и молеше да я остават сама. Ставаше доста раздразнителна, а Майкъл знаеше от горчив опит, че в такива моменти е най-добре да не се мярка пред очите й. Ръцете и краката й изстиваха, а когато пристигнеше в театъра, те вече заприличваха на две парчета лед. Но все пак тревожното очакване, което я обземаше, не беше неприятно.

Тази сутрин тя нямаше друго задължение, освен да отиде по обяд в театър „Сидънс“ за последната репетиция на текста, и затова се излежаваше до късно. Майкъл не се появи на обяд, тъй като трябваше да се позанимае още малко с декорите, и Джулия обядва сама. След това отново легна и спа дълбоко още един час. Имаше намерение да си почива през целия следобед. Мис Филипс щеше да дойде в шест часа, за да й направи лек масаж, и около седем тя искаше да бъде вече в театъра. Но когато се събуди, почувства толкова бодра, че й стана скучно да лежи и реши да излезе и се поразходи. Денят беше слънчев и прекрасен. Тъй като предпочиташе града пред природата и улиците пред дърветата, тя не се запъти към парка, а започна да скита из съседните площади, пусти по това време на годината. Разсеяно гледаше къщите и си мислеше колко много предпочита собствения си дом, пред която и да е от тях. Беше й спокойно и леко на душата. Най-после реши, че е време да се връща. Току-що бе стигнала до ъгъла на Стенхоуп Плейс, когато чу някакъв глас да произнася името й — глас, който не можеше да сбърка.

— Джулия!

Тя се обърна и Том я настигна широко засмян. Джулия не го беше виждала, откакто се бе върнала от Франция. Той беше много хубав в елегантния си син костюм и кафява шапка. Лицето му бе загоряло.

— Мислех, че не си в Лондон.

— Върнах се в понеделник. Не ти позвъних, защото знаех, че си заета с последните репетиции. Тази вечер ще бъда в театъра. Майкъл ми осигури място.

— Прекрасно.

Явно много се радваше да я види. Сияеше, очите му блестяха. Джулия с удоволствие осъзна, че срещата й с него не пробужда никакви чувства в душата й. И докато двамата разговаряха, се питаше какво в него я бе вълнувало толкова дълбоко.

— Откъде ти хрумна да скиташ сама из града?

— Излязох да подишам чист въздух. Тъкмо се канех да се връщам и да пия чай.

— Хайде да отидем и да пием чай у дома.

Той живееше зад ъгъла. Забелязал бе Джулия, когато се прибираше.

— Защо си излязъл толкова рано?

— Сега в кантората нямаме много работа. Знаеш ли, преди два месеца един от съдружниците почина и моят дял във фирмата се увеличи. А това означава, че няма нужда да се разделям с апартамента. Майкъл постъпи много хубаво, като ми предложи да не плащам наем, докато не дойдат по-добри времена. Никак не ми се щеше да напускам това място. Влез. С огромно удоволствие ще ти приготвя чаша чай.

Том говореше толкова оживено, че на Джулия й стана забавно. Ако човек ги слушаше отстрани, никога не би се досетил, че между тях някога е имало нещо. В държането му не личеше ни най-малко смущение.