Съмърсет Моъм - Театър

— Никого не съм канила за днес — каза Доли. — Мислех, че сте уморена, и поисках да остана поне един ден насаме с вас.

Джулия нежно я стисна за рамото.

— По-хубаво не може и да бъде. Ще си седим във вилата, ще си мажем лицата с крем и ще сплетничим колкото си щем.

Но на другия ден бяха поканени на закуска, а преди закуската трябваше да се срещнат с домакините си в бара на улица Кроазет и да изпият коктейлите си заедно. Денят беше ясен, топъл и слънчев. Когато слязоха от колата, Доли се забави, за да даде нареждания на шофьора откъде да ги вземе, и Джулия трябваше да почака. Изведнъж сърцето й подскочи: право към тях идваше вчерашният испанец — от едната му страна вървеше млада жена и го държеше за ръка, а с другата той водеше малко момиченце. Джулия нямаше време да се обърне встрани. Испанецът приближи, хвърли й безразличен поглед и продължи пътя си, като разговаряше оживено със своята спътница. Джулия разбра, че той желае да я види точно толкова, колкото и тя. Очевидно жената и детето бяха неговата съпруга и дъщеря му, с които е искал да прекара Великден в Кан. Какво облекчение! Сега тя вече може спокойно да се наслаждава на живота. Но като вървеше след Доли към бара, Джулия си помисли: „Все пак колко противни са мъжете. Не може да им се вярва дори за минута. Колко е отвратително да имаш такава очарователна жена и прелестна дъщеря и да завържеш случайно познанство във влак. И все пак мъжете би трябвало да имат някакво чувство за приличие!“

Но с течение на времето негодуванието на Джулия поутихна и тя дори с удоволствие си спомняше това приключение. В края на краищата бяха се позабавлявали добре. Понякога тя си позволяваше да помечтае и да прехвърли в главата си всички подробности на тази единствена по рода си нощ. Той беше великолепен любовник. Ще има за какво да си спомня, когато остарее. Цялата магия беше в брадата, странното усещане от нея върху лицето й и този лек мирис на плесен, който я отблъскваше и едновременно я привличаше. Следващите няколко години Джулия се вглеждаше в мъжете с бради и й се струваше, че ако някой от тях й направи подобно предложение, тя просто няма да има сили да го отблъсне. Но много малко мъже вече носеха бради и слава богу, защото при вида на брадат мъж краката й се подкосяваха; при това нито един от тези мъже, които и без това рядко срещаше, не й даваше никакви аванси. И все пак интересно бе кой е той, този испанец. Тя го бе видяла след няколко дни да играе в казиното chemin de fer 57 57 Хазартна игра на карти (фр.). — Б.пр. и бе попитала неколцина души за него. Но никой от тях не го познаваше и той така си остана в паметта й и в кръвта й като човек без име. Забавно съвпадение — Джулия не знаеше как се казва младежът, който така я бе удивил днес. Стана й смешно.

„Ако само си бях представила, че имат намерение да си позволят такива волности с мен, най-малкото бих им поискала визитните картички.“

И с тази мисъл щастливо заспа.

Изминаха няколко дни и една сутрин, когато Джулия лежеше в леглото си и четеше новата пиеса, позвъниха й по вътрешния телефон от сутерена и я попитаха дали желае да говори с мистър Фенъл. Името й беше непознато и тя тъкмо щеше да каже „не“, когато си помисли, че това може би е младият мъж от нейното приключение. Любопитството я накара да нареди да я свържат. Джулия веднага позна гласа му.

— Обеща да ми позвъниш — каза той. — Омръзна ми да чакам и ти се обаждам.

— Бях ужасно заета през цялото време.

— Кога ще те видя?

— Когато имам свободна минута.

— Какво ще кажеш за днес следобед?

— Имам дневно представление.

— След това ела да пием чай.

Тя се усмихна. „Не, малкият, няма да ме хванеш втори път на същата въдица.“

— Няма да мога — каза тя. — Винаги оставам в театъра и си почивам в гримьорната преди вечерното представление.

— А не мога ли аз да дойда при теб, докато си почиваш?

За секунда Джулия се поколеба. А може би това би било най-добре. При Иви, която непрекъснато влиза и излиза от гримьорната, и в очакване на мис Филипс, която трябва да пристигне в седем часа, не можеше и дума да става за някакви глупости. Това би бил удобен случай да му каже съвсем приятелски, защото той е наистина много мило момче, но твърдо, че инцидентът от миналия следобед няма да се повтори. С няколко удачно подбрани думи тя ще му обясни, че това е съвсем неразумно и че ще я накара да се чувства много задължена към него, ако изтрие от паметта си този епизод.